— Нещо не е както трябва, братко. Попитах я къде е Мортмейн; тя каза Идрис. Когато отново я попитах, отрече — гласът й стана твърд. — Джесамин! Пробил ли е Мортмейн защитата на Идрис?
Джесамин издаде ужасен писък; дишането й стана хрипливо.
— Не, не е… Кълна се… Шарлот, моля те…
Шарлот, изрече брат Енох твърдо; думите му отекнаха в съзнанието на Теса. Достатъчно. В мозъка на момичето има някакъв блокаж, нещо, което Мортмейн е поставил там. Той издевателства над нас, като си служи с Идрис, но тя все пак потвърди, че той не е там. Тези блокажи са много силни. Ако продължиш да я разпитваш, сърцето й може и да не издържи.
Шарлот отпусна рамене.
— И какво тогава…?
Нека я заведа в Града на тишината. Имаме начини да извличаме тайните, заключени в мозъка, тайни, които дори самата тя не подозира, че знае.
Брат Енох издърпа Меча от здраво стиснатите ръце на Джесамин. Тя сякаш не забеляза това. Погледът й бе насочен към Шарлот, очите й бяха широко разтворени и в тях се бе вселила паника.
— Градът от кости? — прошепна тя. — Където са положени мъртвите ловци на сенки? Не! Не искам да ходя там! Не понасям това място!
— Тогава ни кажи къде е Мортмейн — каза Шарлот, с глас като лед.
Джесамин започна да хълца. Шарлот не й обърна внимание. Брат Енох изправи момичето на крака; Джесамин се съпротивляваше, но Мълчаливият брат я бе хванал в желязна хватка, а с другата си ръка държеше Меча на смъртните.
— Шарлот! — изпищя сърцераздирателно Джесамин. — Шарлот, моля те, само не в Града на тишината. Заключи ме в Храма, изправи ме пред Съвета, но моля те, не ме изпращай сама в тази гробница! Ще умра от страх там!
— Трябваше да помислиш за това, преди да ни предадеш — каза Шарлот. — Брат Енох, отведи я, моля те.
Джесамин продължи да пищи, когато Мълчаливият брат я вдигна и я метна на рамото си. Теса гледаше с широко отворени очи как той излезе от стаята и я изнесе. Виковете и стоновете й отекваха по коридора, дълго след като вратата се затвори зад тях и след това внезапно замряха.
— Джесамин… — започна Теса.
— Тя е добре. Вероятно й е поставил руна за успокоение. Това е всичко. Няма защо да се тревожиш за нея — каза Шарлот и седна на края на леглото. Гледаше надолу към ръцете си, сякаш не бяха нейните. — Хенри…
— Да го събудя ли, госпожо Брануел? — предпазливо попита Софи.
— Той работи в криптата… Не мога да се реша да го извикам — замислено каза Шарлот. — Джесамин е от малка с нас. Това ще му дойде твърде много, твърде много. Той не би могъл да бъде жесток.
— Шарлот — Теса нежно леко докосна рамото й. — Ти не си жестока.
— Правя това, което трябва да направя. И няма защо да се тревожа — повтори Шарлот и избухна в сълзи.
14
Градът на тишината
— Джесамин — отново повтори Хенри, вече за пети или за шести път. — Просто не мога да повярвам. Нашата Джесамин?
Теса забеляза, че всеки път, щом го кажеше, Шарлот стисваше още по-плътно устни.
— Да — отново повтори тя. — Джесамин. Шпионирала ни е и е докладвала на Нат за всяко наше действие, а той пък е предавал информацията на Мортмейн. Трябва ли да го повторя още веднъж?
Хенри премигна срещу нея.
— Съжалявам, скъпа. Чух го. Знам само — въздъхна той, — че Джесамин не беше щастлива тук. Но не мислех, че ни мрази.
— Не мисля, че ви е мразела или че ви мрази. — Бе Джем, застанал до камината в гостната, с ръка, опряна на камината. Не бяха се събрали за закуска, както правеха обикновено; нямаше обяснение защо, но Теса предположи, че самата мисъл да седнат на закуска, а мястото на Джесамин да е празно, сякаш нищо не се е случило, бе непоносима за Шарлот.
Шарлот си бе поплакала малко тази нощ, преди да си възвърне самообладанието; бе отклонила опитите на Софи и Теса да й донесат мокри кърпи или чай, поклащайки непреклонно глава и повтаряйки отново и отново, че няма да си позволи да се разплаче отново, защото времето сега трябваше да се използва за планиране, за изработване на стратегия. После се запъти към стаята на Теса, Софи и Теса я следваха по петите, и трескаво започна да надига дъските на пода, докато не намери малка книга, нещо като семейна библия, подвързана с бяла кожа и увита в кадифен плат. Тя я сложи в джоба си с решително изражение, като само махна с ръка към Теса, без да отговаря на въпросите й, и се изправи на крака. Небето зад прозореца бе започнало да просветлява, озарено от бледата светлина на настъпващия ден. С изтощен вид тя каза на Софи да инструктира Бриджет да сервира студена закуска в гостната и да каже на Сирил за случилото се, така че мъжете да са информирани. След това излезе.