— Само аз — отвърна Шарлот — и брат Енох, но той се съгласи да не информира Клейва в следващите няколко дни, докато не решим какво да правим. Което ми напомня, че трябва да те попитам, Уил, защо се втурна към къщата на Бенедикт Лайтууд и взе Теса със себе си, без да ме информираш за това?
— Нямаше време за губене — отвърна Уил. — Докато те събудехме и информираме, Натаниъл можеше да отиде и да си тръгне. А и нямаш основание да кажеш, че идеята не бе добра. Научихме страшно много за Натаниъл и Бенедикт Лайтууд…
— Натаниъл Грей и Бенедикт Лайтууд не са Мортмейн.
Уил очерта някаква фигура във въздуха с дългите си изящни пръсти.
— Мортмейн е паякът в центъра на мрежата — каза той. — Колкото повече научаваме, толкова по-добре ще знаем докъде се простира влиянието му. Само допреди една нощ нямахме и понятие, че е свързан с Лайтууд; сега знаем, че Лайтууд е марионетка. Смятам, че трябва да докладваме на Клейва за Бенедикт и Джесамин. Нека Уейланд решава какво да прави с тях. Интересно какво ще каже Бенедикт, когато го разпитат с Меча.
Шарлот поклати глава.
— Не мисля, че можем да направим това.
Уил отметна глава назад.
— И защо не?
— Джесамин каза, че той иска да направим точно това. И го заяви под въздействието на Меча. Не лъжеше.
— Може да се е объркала — каза Уил. — Мортмейн може да е предугадил ситуацията и да е казал на Нат да насади тази мисъл в главата й, за да я открием ние.
— Мислиш ли, че е предвиждал толкова напред във времето? — попита Хенри.
— Без съмнение — каза Уил. — Този човек е истински стратег — той потупа слепоочието си. — Като мен.
— Значи мислиш, че трябва да докладваме на Клейва?
— Не, по дяволите — отвърна Уил. — Ами ако това се окаже истина? Ще се почувстваме като истински глупаци.
Шарлот разпери ръце.
— Но ти каза…
— Знам какво казах — отвърна Уил. — Но трябва да си дадем сметка за последствията. Ако докладваме на Клейва и се окаже, че не сме прави, ще се окаже, че сме били играчка в ръцете на Мортмейн. Имаме само още няколко дни, преди да е изтекъл срокът. Няма да спечелим нищо, ако се обърнем към Клейва преди този срок. Но ако започнем разследване и можем да се позовем на нещо по-солидно…
— И как предлагаш да разследваме? — попита Теса.
Той изви глава и я погледна. В хладните му сини очи нямаше нищо, което да напомня за Уил от предишната нощ, за Уил, който я бе докосвал с толкова нежност, който бе нашепвал името й като тайнство.
— Проблемът с разпита на Джесамин е, че независимо от това, че е принудена да говори истината, нещата, които може да ни каже, са доста ограничени. Следователно трябва да намерим някого, който да е по-тясно свързан с Магистъра. Някой, който да знае много повече. Като брат ти Нат, с посредничеството на Джесамин. Той й има доверие. Ако тя му определи среща, ще можем да го пипнем там.
— Джесамин никога няма да се съгласи на това — каза Шарлот. — Не и сега…
Уил я погледна мрачно.
— Още си ядосана, нали? — каза той. — Разбира се, че няма да се съгласи. Ще помолим Теса отново да изиграе ролята на Джесамин. Коварна млада дама, облечена според последния писък на модата.
— Това ми звучи опасно — каза Джем с приглушен глас. — Опасно за Теса.
Теса го погледна бързо и улови погледа на сребърните му очи. Поглеждаше я за първи път, откакто бе излязла от стаята му онази нощ. Въобразяваше ли си, че бе усетила загриженост в гласа му, когато каза, че е опасно за нея, или това бе просто загрижеността, която Джем проявяваше към всекиго? Това, че не желаеше да я види умираща по ужасен начин, бе обикновена любезност и съвсем не бе това, което се бе надявала той да изпитва към нея.
Каквото и да бе. Само да не я презира…
— Теса не се страхува — каза Уил. — Освен това няма да е много опасно за нея. Ще му изпратим бележка и ще му определим среща на място, на което можем лесно и бързо да се появим. Мълчаливият брат ще може да го измъчва, докато не ни даде информацията, от която се нуждаем.
— Да го измъчва? — каза Джем. — Той е брат на Теса…
— Нека да го измъчва — каза Теса. — Ако е необходимо. Давам съгласието си.
Шарлот я погледна с изумление.
— Не е възможно да го мислиш.
— Каза, че има начин да проникнете в ума му и да научите тайните му — отвърна Теса. — Помолих те да не го правите и вие не го направихте. Благодаря ти за това, но вече няма нужда да продължиш да спазваш обещанието си. Проникнете в ума му, ако е необходимо. Това е дори по-важно за мен, отколкото за вас. Ти си загрижена за Института и за безопасността на ловците на сенки. Аз също съм загрижена за това, Шарлот. Но Нат работи за Мортмейн. Мортмейн, който иска да ме хване и да ме използва, без дори да знаем за какво. Мортмейн, който може би знае каква съм. Нат е казал на Джесамин, че баща ми е бил демон, а майка ми — ловец на сенки…