Уил подскочи от изумление.
— Не е възможно — каза той. — Ловците на сенки и демоните не могат да създадат потомство. Децата им са мъртвородени.
— Може и да е лъжа, както лъжата за това, че Мортмейн е в Идрис — каза Теса. — Но това не означава, че Мортмейн не знае истината. Трябва да знам каква съм. Това вероятно ще е и ключът към това защо ме иска.
В очите на Джем, когато я погледна, се долавяше тъга, после той отклони погледа си.
— Много добре — каза той. — Уил, как предлагаш да го примамим? Не мислиш ли, че може би познава почерка на Джесамин? Не смяташ ли, че може би си имат някакъв таен сигнал?
— Трябва да накараме Джесамин — каза Уил — да ни помогне.
— Само не предлагай да я измъчваме — в гласа на Джем прозвуча раздразнение. — Вече използвахме Меч на смъртните и тя ни каза всичко, което знаеше…
— С помощта на Меча няма да научим къде се срещат, нито пък кодовете им или галените имена, с които се наричат — каза Уил. — Не разбирате ли? Това е последен шанс за Джесамин. Последен шанс да ни сътрудничи. За да заслужи снизхождението на Клейва и да й бъде простено. Дори Шарлот да запази Института, те едва ли ще ни оставят да се разпореждаме със съдбата на Джесамин. Нищо подобно, съдбата й ще бъде в ръцете на Консула и Инквизитора. И те няма да са особено мили с нея. Но ако направи това за нас, би могла да спаси живота си.
— Не мисля, че я е грижа за живота й — тихо каза Теса.
— Всекиго го е грижа — каза Уил. — Всеки иска да живее.
Джем рязко се отвърна от него и се загледа в огъня.
— Въпросът е кого бихме могли да изпратим да я убеди? — каза Шарлот. — Аз не мога да отида. Тя ме мрази и обикновено ме обвинява.
— Аз мога да отида — каза Хенри, а благото му лице бе загрижено. — Бих могъл да поговоря с бедното момиче за това колко безразсъдна може да е първата любов и колко бързо може да посърне пред лицето на грубата действителност…
— Не — категорична бе Шарлот.
— Е, добре, дълбоко се съмнявам, че мечтае да види точно мен — каза Уил. — Вероятно трябва да бъде Джем. Невъзможно е някой да го мрази. Дори и дяволската котка го обича.
Джем въздъхна, вперил поглед в огъня.
— Ще отида в Града на тишината — каза той. — Но искам и Теса да дойде с мен.
Теса го погледна изненадано.
— О, не — каза тя. — Не мисля, че Джесамин ме харесва особено. Тя смята, че съм я предала, представяйки се за нея, и не мога да я обвинявам за това.
— Да — каза Джем. — Но си сестра на Нат. И ако тя го обича, както казваш, би трябвало… — очите му срещнаха нейните. — Ти познаваш Нат. Можеш убедително да говориш за него. Можеш да я накараш да повярва, докато аз не мога.
— Добре тогава — каза Теса. — Ще се опитам.
С това обсъждането приключи; Шарлот отиде да уреди карета, която да дойде от Града на тишината и да ги закара дотам; Мълчаливите братя държаха на това, обясни тя. Хенри се върна в криптата при изобретенията си, а Джем отиде да си вземе шапката и палтото, след като каза тихо нещо на Теса. Останаха само Уил, загледан в огъня, и Теса, която виждайки, че той не се помръдва, изчака, докато вратата не се затвори зад гърба на Джем, и после се приближи и застана между него и огъня.
Той бавно вдигна поглед към нея. Все още бе облечен с дрехите, които носеше миналата нощ, само че бялата му риза бе изцапана с кръв и фракът му бе прокъсан. На бузата му имаше рана, както и под лявото му око.
— Уил… — каза тя.
— Не трябваше ли да тръгнеш с Джем?
— Да, тръгвам след малко — отвърна тя. — Но преди това искам да ми обещаеш нещо.
Погледът му се отмести към огъня; тя виждаше танцуващите пламъци, отразени в зениците му.
— Тогава казвай бързо какво е то. Имам да върша куп важни неща. Възнамерявам да съм в лошо настроение целия следобед, в байроновска меланхолия вечерта, а през нощта да се отдам на разгул.
— Е, тогава ще си в стихията си. Исках само да те помоля да не казваш на никого за случилото се между нас на балкона.
— О, това бе ти — каза Уил, а изражението му бе такова, сякаш току-що си бе спомнил изненадващ детайл.
— Моля те, спести ми това — иронично каза тя, уязвена от думите му. — Бяхме под влиянието на магически прах. Случилото се не означава нищо. Не те обвинявам, така че няма нужда да се държиш гадно. Освен това съвсем не е необходимо някой друг да научава, така че, ако си джентълмен…