— В името на ангела — каза той. — Май наистина се нуждаем от компаньонка.
Теса поклати глава.
— Джем, аз…
Той все още не можеше да дойде на себе си.
— Мисля, че ще е по-добре да седна отсреща — каза той и се премести на седалката срещу нея. Теса погледна през прозорчето. През процепа на завеската видя сградата на парламента да се мержелее над тях, кулите й се извисяваха на фона на небето, което бе станало по-светло. Дъждът бе престанал. Чудеше се защо каретата бе спряла; и наистина в следващия момент тя се раздвижи, насочвайки се право към нещо, което приличаше на отверстие от черна сянка, отворило се пред тях. Вече бе подготвена, така че този път не ахна от изумление; наоколо цареше тъмнина и после каретата влезе в някакво огромно пространство от черен базалт, осветено от факли, точно такива, каквито имаше в залата, където бе заседавал Съветът.
Каретата спря и вратата се отвори. Няколко Мълчаливи братя бяха застанали отсреща, начело с брат Енох. Двама братя бяха застанали от двете му страни, всеки от тях държеше горяща факла. Качулките им бяха свалени. И двамата бяха слепи, но само единият, подобно на брат Енох, нямаше очи; останалите имаха очи, които бяха затворени, а върху тях бяха изписани черни руни. Устните на всички бяха зашити.
Добре дошла отново в Града на тишината, дъще на Лилит, прозвуча гласът на брат Енох в главата на Теса.
Теса понечи да протегне ръка назад и да усети тежестта на ръката на Джем върху своята, да го остави да й помогне да слезе от каретата. Но в този момент си помисли за Шарлот. Шарлот, толкова малка и силна, която не се облягаше на никого.
Тя излезе от каретата сама, звукът от токовете на обувките й отекваше върху базалтовия под.
— Благодаря, брат Енох — каза тя. — Тук сме, за да се видим с Джесамин Лъвлис. Ще ни заведете ли при нея?
Затворът на Града на тишината бе под нивото на първия етаж, след павилиона на Говорещите звезди. Тъмно стълбище водеше надолу. Мълчаливите братя вървяха отпред, следвани от Джем и Теса, които не си бяха казали нито дума, след като слязоха от каретата. Но тази тишина не бе неловка. Имаше нещо в натрапчивото величие на Града от кости с неговите огромни мавзолеи и извисяващи се нагоре арки, което я караше да се чувства като в музей или в църква, където се изискваше да се говори шепнешком.
В дъното на стълбите коридорът се разклоняваше в две посоки; Мълчаливите братя завиха наляво и отведоха Джем и Теса почти до дъното на коридора. Докато вървяха по коридора, минаха край редица малки стаички, всяка от които имаше решетка и катинар на вратата. Във всяка от тях имаше само легло и умивалник. Стените бяха от камък и миришеше на влага. Теса се чудеше дали се намираха под Темза или на друго място.
Най-сетне братята се спряха пред една врата, втората от края на коридора, и брат Енох докосна катинара. Той се отвори с щракване и веригите, които държаха вратата затворена, се смъкнаха.
Моля, влезте, каза брат Енох, отдръпвайки се. Ние ще ви чакаме отвън.
Джем сложи ръка върху дръжката, но разколебано погледна към Теса.
— Може би е по-добре да поговориш първо насаме с нея. Като жена с жена.
Теса бе изненадана.
— Сигурен ли си? Ти я познаваш по-добре, отколкото аз…
— Но ти познаваш Нат — отвърна Джем и после бързо отмести поглед. Теса имаше усещането, че има нещо, което той не й казва. Усещане, толкова нетипично по отношение на Джем, че тя не знаеше как да реагира.
— Аз ще вляза след малко, когато тя вече ще е по-спокойна.
Теса кимна бавно. Брат Енох отвори вратата и тя влезе вътре, потрепервайки, когато тежката врата се затвори зад гърба й.
Стаята бе малка, подобна на останалите, с каменни стени. Имаше умивалник и нещо, което някога вероятно е било керамична кана за вода; сега то бе на парчета върху пода, сякаш някой го бе запратил със сила към стената. Върху тясното легло седеше Джесамин, в дълга бяла роба, увита с грубо одеяло. Косата й падаше върху раменете на разбъркани кичури, а очите й бяха зачервени.
— Добре дошла. Приятно местенце, нали? — каза Джесамин. Гласът й прозвуча дрезгаво, сякаш гърлото й бе подпухнало от плач. Тя погледна към Теса и долната й устна започна да трепери. — Шарлот сигурно те изпраща, за да ме върнеш обратно?
Теса поклати глава.
— Не.
— Но — очите на Джесамин се наляха със сълзи — тя не може да ме остави тук. Аз я чувам, по цели нощи — потрепери тя, придърпвайки одеялото към себе си.
— Какво чуваш?
— Смъртта — каза тя, — как нашепва от гробовете. Ако остана тук по-дълго, ще отида при нея. Знам го.