Теса седна на ръба на леглото и внимателно докосна косата на Джесамин, погалвайки сплъстените й кичури.
— Това няма да стане — каза тя и Джесамин започна да хлипа. Раменете й се разтресоха. Теса безпомощно се огледа наоколо, сякаш нещо в окаяната килия би могло да й помогне. — Джесамин — каза тя. — Донесох ти нещо.
Джесамин бавно вдигна лице.
— От Нат ли е?
— Не — тихо каза Теса. — Нещо от твоите неща — тя пъхна ръка в джоба си и когато я протегна към Джесамин, в дланта й лежеше мъничкото бебе, което бе взела от кошчето в кукленската къщичка на Джесамин. — Бебето Джеси.
Джесамин възкликна тихо и грабна бебето от ръката на Теса. После го притисна силно към гърдите си. От очите й потекоха сълзи, които оставяха следи върху недотам чистото й лице. Тя наистина представляваше тъжна гледка. Освен ако…
— Джесамин — отново каза Теса. Чувстваше се така, сякаш Джесамин бе някакво животинче, което трябваше да бъде успокоено, и че повтаряйки името й, можеше да помогне с нещо. — Имаме нужда от помощта ти.
— Искате да предам Нат — сопнато отвърна Джесамин. — Но аз не знам нищо. Не знам дори защо съм тук.
— Разбира се, че знаеш — беше Джем, който влезе в килията. Той бе зачервен и едва си поемаше дъх, все едно беше тичал. Хвърли съзаклятнически поглед към Теса и затвори вратата зад себе си. — Много добре знаеш защо си тук, Джеси…
— Защото се влюбих! — отново се сопна Джесамин. — Би трябвало да знаеш какво означава това. Виждам как гледаш Теса. — Тя хвърли отровен поглед към Теса, чиито бузи пламнаха. — Нат поне е човек.
Джем не загуби самообладание.
— Аз не съм предал Института заради Теса — каза той. — Не съм лъгал и излагал на опасност тези, които се грижат за мен, откакто осиротях.
— Ако не можеш да го направиш — каза Джесамин, — значи не я обичаш истински.
— Ако тя ме помоли да го направя — каза Джем, — ще знам, че тя не ме обича истински.
Джесамин си пое дъх и се дръпна от него, сякаш я беше зашлевил.
— Ето какъв си бил — каза тя приглушено. — Винаги съм си мислела, че си много мил. Но ти си ужасен. Всички вие сте ужасни. Шарлот ме измъчваше с Меча на смъртните, докато не казах всичко. Какво още искате от мен? Вече ме принудихте да предам мъжа, когото обичам.
С ъгълчето на окото си Теса видя как Джем изви очи. В отчаянието на Джесамин имаше известна доза мелодраматичност, както във всичко, което тя правеше, но под това, под маската на обидена жена, прозираше самата Джесамин. Теса усети неподправения й страх.
— Знам, че обичаш Нат — каза Теса. — Както и това, че няма да успея да те убедя, че той няма да отговори на чувствата ти.
— Ти завиждаш.
— Джесамин, Нат не може да те обича. В него има нещо сбъркано, някаква част от сърцето му липсва. Бог ми е свидетел, че леля ми и аз се опитвахме да не обръщаме внимание на това, казвайки си, че това са момчешки глупости и лекомислие. Но той уби леля ни — каза ли ти това? Уби жената, която го бе отгледала, и след това се смееше пред мен на това. Той не е в състояние да изпитва състрадание, не е способен да изпитва чувство на благодарност. Дори и да го прикриваш, той няма да го оцени.
— А и вероятността да го видиш някога не е много голяма — каза Джем. — Ако не ни помогнеш, Клейвът няма да те освободи оттук. Ти и смъртта ще останете тук долу за вечни времена, ако проклятието не те съсипе.
— Нат ми каза, че ще се опитате да ме сплашите — каза Джесамин с прекършен глас.
— Нат ти е казал също, че Клейвът и Шарлот няма да предприемат нищо, защото са слаби — каза Теса. — Но това не се оказа вярно. Казва ти само това, което трябва да те накара да направиш това, което иска. Той ми е брат и аз ти казвам, че е лъжец и измамник.
— Искаме да му напишеш писмо — каза Джем, — с което да му кажеш, че си научила за таен план на ловците на сенки срещу Мортмейн и че искаш да се срещнеш с него тази вечер…
Джесамин поклати глава, придърпвайки грубото одеяло.
— Няма да го предам.
— Джеси — гласът на Джем бе изпълнен със съчувствие; Теса не можеше да си представи, че Джесамин ще му устои. — Моля те. Молим те само да спасиш живота си. Напиши това съобщение; кажи ни къде се срещате обикновено. Това е всичко, за което те молим.
Джесамин поклати глава.
— Мортмейн — каза тя. — Мортмейн ще ви победи. След това Мълчаливите братя ще бъдат сразени и Нат ще дойде да ме освободи.
— Много добре — отвърна Теса. — Надявай се това да се случи. Каза, че Нат те обича. В такъв случай той ще ти прости всичко, нали? Защото, когато един мъж обича една жена, той разбира, че тя е слаба. Че тя не може да издържи на мъченията, както би устоял той.