Джесамин издаде скимтящ звук.
— Той разбира, че тя е крехка и деликатна и лесно може да бъде убедена — продължи Теса и нежно докосна рамото на Джесамин. — Джеси, трябва да избереш. Ако не ни помогнеш, Клейвът ще узнае за това и те няма да проявят снизхождение към теб. Но ако ни помогнеш, Нат ще те разбере. Ако те обича… той просто няма да има избор. Да обичаш означава да простиш.
— Аз… — Джесамин поглеждаше ту към единия, ту към другия, бе като изплашен заек. — Би ли простил на Теса, ако тя постъпеше така?
— Бих простил всичко на Теса — твърдо каза Джем.
Теса не можеше да види изражението на лицето му, тя гледаше към Джесамин, но усети, че сърцето й подскочи леко. Не можеше да погледне към Джем, защото се страхуваше, че лицето й ще издаде чувствата й.
— Джеси, моля те — каза тя вместо това.
Джесамин мълчеше. Когато най-после заговори, гласът й бе тънък като конец.
— Предполагам, че на срещата ще се представиш за мен.
Теса кимна.
— Трябва да си облечена в мъжки дрехи — каза тя. — Когато се срещам с него нощем, винаги съм облечена като момче. Така е по-безопасно да се движиш по улиците. Той ще го очаква. — Тя вдигна глава, отмятайки назад сплъстената си коса. — Имате ли молив и хартия? — попита тя. — Ще напиша бележката.
Тя взе молива и хартията, които Джем й подаде и започна да пише.
— Очаквам нещо в замяна на това — каза тя. — Ако те не ме освободят…
— Няма да го направят — отвърна Джем, — докато не се потвърди, че информацията ти е точна…
— Тогава поне да ми дават по-добра храна. Храната е ужасна. Дават ми само овесена каша и сух хляб — тя свърши с писането и подаде бележката на Теса. — Момчешките дрехи, които обличах, са зад кукленската къщичка в моята стая. Внимавай, когато я местиш — добави тя и за момент отново бе предишната Джесамин, кафявите й очи гледаха високомерно. — Можеш да обличаш дрехите ми, ако искаш. Все още носиш само четирите рокли, които ти купих през юни. Жълтата е ужасно овехтяла. И ако не искаш някой да разбере, че са те целували в каретата, трябва да избягваш да носиш шапки с цветя, които се мачкат лесно. Хората не са слепи.
— Това очевидно е точно така — каза Джем с критичен тон, а когато Теса го погледна, той й се усмихна, без Джесамин да го види.
15
Хиляди пъти повече
Остатъкът от деня бе изпълнен с напрежение, докато ловците на сенки се подготвяха за срещата с Нат вечерта. Този ден не се храниха заедно в трапезарията, тъй като всички имаха много работа — трябваше да прегледат и почистят оръжията си, да подготвят униформите си и да разгледат картата на града, докато Бриджет, напявайки мрачни балади, сновеше нагоре и надолу по коридорите, разнасяйки подноси със сандвичи и чай.
Ако не бе поканата на Софи да дойде и да хапне нещо, Теса нямаше да сложи нищо в устата си целия ден; гърлото й се бе свило от напрежение и тя едва успя да преглътне няколко хапки.
Ще се видя с Нат тази вечер, помисли си тя, вперила поглед в огледалото, докато Софи, коленичила в краката й, завързваше обувките й — мъжки обувки от скривалището на Джесамин.
И след това ще го предам.
Спомни си за деня, в който Нат бе лежал в скута й в каретата след партито в дома на Де Куинси и начина, по който бе изкрещял името й и се бе вкопчил в нея, когато се бе появил брат Енох. Чудеше се каква част от това бе просто театър. Нямаше съмнение, че бе ужасен — зарязан от Мортмейн, мразен от Де Куинси и оказал се в ръцете на ловците на сенки, на които нямаше основание да вярва.
Бе му казала, че може да се довери на ловците на сенки. Но той не я бе послушал. Бе в очакване на това какво ще му предложи Мортмейн. Нещо повече, искаше да разполага с нея, с Теса. Не се интересуваше от нищо друго. Всички тези години, прекарани заедно с нея, времето, което ги бе свързало толкова плътно, че тя си мислеше, че са неразделни, не означаваха нищо за него.
— Не тъжете, госпожице — каза Софи, изправяйки се и отупвайки ръце. — Той не е… искам да кажа, той не заслужава това.
— Кой не заслужава това?
— Брат ви. Нали за него мислите?
Теса присви очи подозрително.
— Знаеш за какво си мисля, защото имаш Зрението ли?