Софи се засмя.
— Не, за бога. Изписано е на лицето ви. Винаги имате това изражение, когато мислите за господаря Натаниъл. Само че той е калпав човек, госпожице, и не заслужава толкова да го мислите.
— Той ми е брат.
— Това не значи, че сте като него — решително каза Софи. — Някои просто са си родени такива и туй то.
Някакво вироглаво дяволче сякаш накара Теса да попита.
— А какво ще кажеш за Уил? И за него ли мислиш, че е роден лош? Беше казала, че е очарователен и същевременно отровен като змия.
Софи повдигна изящните си като арки вежди.
— Господарят Уил без съмнение е пълна загадка.
Преди Теса да отвърне, вратата се отвори и на прага й застана Джем.
— Шарлот ме изпрати да ти дам… — започна той, но не можа да продължи, взрян в Теса.
Тя се погледна. Панталони, обувки, риза, жилетка… Беше наистина странно усещане да си облечен в мъжки дрехи — бяха тесни на места, където тя не бе свикнала дрехите да са тесни, и широки на други; усещаше сърбеж, но това едва ли обясняваше изражението върху лицето на Джем.
— Аз… — Джем се бе изчервил, червенината бе заляла лицето му чак до яката. — Шарлот ме изпрати да ти кажа, че те чакаме в гостната — каза той. След това се обърна и бързо излезе от стаята.
— О, боже — озадачено каза Теса. — Какво беше това?
Софи се усмихна едва забележимо.
— Погледнете се в огледалото и ще разберете.
Теса се погледна. Бе се изчервила, помисли си тя, косата й падаше разбъркано върху ризата и жилетката й. Ризата бе ушита така, сякаш щеше да я носи жена, защото не я стягаше в гърдите, както се бе страхувала, че може да се окаже; но независимо от това бе тясно прилепнала, заради по-дребната фигура на Джеси. Панталоните също бяха прилепнали, каквато бе модата. Тя наклони глава. Имаше нещо неблагопристойно в това, нямаше съмнение. Мъжът не би трябвало да вижда формата на краката на жената или извивките на бедрата й. Имаше нещо в облеклото на мъжете, което я караше да се чувства не толкова мъж, колкото… разсъблечена.
— Господи — каза тя.
— Именно — отвърна Софи. — Но не се притеснявайте. Ще ви стоят по-добре, когато се превъплътите и освен това… той ви харесва всякак.
— Аз… ти наистина ли… искам да кажа, мислиш ли, че ме харесва?
— И още как — отвърна Софи невъзмутимо. — Трябваше да видите как ви гледа, когато си мислеше, че не го виждате. Или как гледа, когато някоя врата се отвори, и колко е разочарован, когато на прага й не сте застанали вие. Господарят Джем не е като господаря Уил. Той не може да крие чувствата си.
— А ти не си ли… — Теса търсеше точната дума. — Софи, ти не си ли… не си ли ми ядосана?
— Защо да съм ви ядосана? — веселите нотки в гласа на Софи сякаш бяха изчезнали и сега гласът й прозвуча предпазливо неутрално.
Изпадна в доста неловка ситуация, Теса, помисли си тя.
— Помислих си, че имаше някакъв момент, когато го гледаше с възхищение. Това е всичко. Нямах предвид нищо друго, Софи.
Софи мълча доста дълго, така че Теса си помисли, че е ядосана или дори по-лошо, ужасно наранена. Най-после тя каза:
— Имаше момент, когато аз… аз наистина му се възхищавах. Той беше толкова внимателен и мил, както никой друг мъж, когото познавам. И толкова очарователен, когато го погледнеш, а и свиренето му… — тя поклати глава и тъмните й къдрици се разтърсиха. — Само че той изобщо не се интересува от мен. С нито една дума или жест не ми е показал, че споделя възторга ми, въпреки че никога не е бил невнимателен.
— Софи — тихо каза Теса. — Ти винаги си била повече от слугиня, откакто съм тук. Ти си добър приятел. Никога не бих направила нещо, което би могло да те нарани.
Софи погледна към нея.
— Харесвате ли го?
— Мисля — предпазливо отвърна Теса, — че го харесвам.
— Добре — въздъхна Софи. — Той заслужава това. Заслужава да бъде щастлив. Господарят Уил винаги е бил звездата, която свети по-силно, този, който привлича вниманието… докато Джем е пламъкът, който гори равномерно; непоколебим и честен. Той може да ви направи щастлива.
— И на теб няма да ти е неприятно?
— Да ми е неприятно? — Софи поклати глава. — О, госпожице Теса, много мило от ваша страна, че ви е грижа за това, какво си мисля, но не е така. Няма да ми е неприятно. Моята симпатия към него, а това е всичко, което е имало, момичешката ми симпатия охладня и се превърна в приятелство. Мечтата ми е само той и вие да сте щастливи.
Теса бе изумена. Толкова се бе притеснявала как се чувства Софи, а излиза, че тя нямаше нищо против. Какво се бе случило, след като Софи бе плакала за това, че Джем е болен, в нощта, когато бяха избягали от моста „Блекфрайърс“? Да не би…