— Излизаш ли с някого? Сирил или…
Софи изви очи.
— О, милостиви боже, смили се над нас. Първо Томас, сега Сирил. Кога най-после ще престанете да се опитвате да ме омъжите за първия срещнат?
— Трябва да има някой…
— Няма никой — решително каза Софи, изправяйки се и обръщайки Теса към огледалото. — Готово. Сега скрийте косата си под шапката и ще бъдете образец на джентълмен.
Теса направи това, което Софи й каза.
Когато Теса влезе в библиотеката, малката група ловци на сенки — Джем, Уил, Хенри и Шарлот, всички в униформите си — бяха седнали около една маса, върху която бе поставено малко продълговато устройство от месинг. Хенри оживено жестикулираше, сочейки го, гласът му се извисяваше.
— Ето върху това — казваше той — работя сега. Много подходящо е за този случай. Предназначението му е да функционира като оръжие срещу механичните убийци.
— Тъпо, колкото впрочем е и самият Нат Грей — каза Уил. — Само че главата му не е пълна със зъбчати колела, Хенри. Той е човек.
— Възможно е да доведе със себе си някое от онези същества. Не сме сигурни, че няма да дойде в компанията на някое от тях. Ако не с друг, то може би поне с онзи механичен кочияш на Мортмейн…
— Мисля, че Хенри има право — каза Теса и всички извиха глави и я погледнаха. Джеймс отново се изчерви, само че не толкова силно и този път я възнагради с нещо като усмивка; погледът на Уил се плъзна нагоре и надолу по тялото й, без да бърза.
После каза:
— Изобщо не приличаш на момче. Приличаш на момиче, преоблечено в мъжки дрехи.
Тя не бе сигурна дали той каза това с одобрение или неодобрение или пък се отнасяше с безразличие към този факт.
— Не се опитвам да заблудя никого, освен случайните минувачи — ядосано отвърна тя. — Нат знае, че Джесамин е момиче. А дрехите ще ми стоят по-добре, когато се превъплътя в нея.
— Може би трябва да го направиш още сега — каза Уил.
Теса му хвърли гневен поглед, след това затвори очи. Беше по-различно да се превъплътиш в някого, в когото вече си се превъплъщавал. Не й бе необходимо да държи нещо, което е принадлежало на Джесамин или се е намирало близо до нея. Беше като да затвориш очи и да протегнеш ръка към гардероба, за да напипаш някоя позната дреха и да я измъкнеш оттам. Тя протегна ръка за Джесамин вътре в себе си и се обгърна с облика й; усещайки въздуха, който минаваше през белите й дробове, когато гръдният й кош се сви, косата й се изплъзна изпод шапката и се посипа по лицето й като вълни царевична свила. Тя отново я скри под шапката и отвори очи.
Всички бяха вперили очи в нея. Джем бе единственият, който й се усмихна, когато тя премигна срещу светлината.
— Невероятно, наистина — каза Хенри. Ръката му докосваше леко предмета върху масата.
Теса, която се почувства неспокойно заради множеството очи, вперени в нея, се приближи към масата.
— Какво е това?
— Това е… адското устройство, изобретено от Хенри — каза Джем. — Идеята му е да разруши устройствата, които карат механичните създания да функционират.
— Завърта се ето така — и Хенри показа как трябва да се завърти долната половина на нещото в едната посока, а горната — в другата посока. — След това се хвърля. Добре е да се улучи такова място в автоматона, където то да се прикрепи. Предназначението му е да разстрои работата на механизма в тялото на автоматона и да направи така, че той да се разпадне на части. Може обаче да нарани и вас, въпреки че не сте механични създания, така че не трябва да се бавите, след като бъде активирано. Имам само две, ето защо…
Той подаде едното на Джем, а другото на Шарлот, която го взе и го закачи на колана си с оръжия, без да каже дума.
— Изпратихте ли вече съобщението? — попита Теса.
— Да. Сега очакваме отговор от брат ти — отвърна Шарлот. Тя разгъна един свитък върху масата, подпирайки ъглите му с медни зъбчати колела от някаква част, която Хенри бе оставил. — Това тук — каза тя — е карта, която показва къде, според твърденията на Джесамин, се срещат обикновено. Това е склад на „Минсинг Лейн“ някъде около „Лауър Темз Стрийт“. Някога е било фабрика за опаковане на чай на едро, която след това е банкрутирала.
— „Минсинг Лейн“ — каза Джем. — Центърът на търговията с чай. Както и на търговията с опиум. Много вероятно е Мортмейн да разполага със склад там — той прокара тънкия си пръст върху картата, очертавайки прилежащите улици: „Ийстчийп“, „Грейсчърч Стрийт“, „Лауър Темз Стрийт“, „Сейнт Суитинс Лейн“. — Странно място за Джесамин, все пак — каза той. — Тя винаги си е мечтала за романтика, да бъде представена в двора и да вдигне косата си нагоре за танци. А не за тайни срещи в някакъв опушен склад на пристанището.