Шарлот свали ръката си и тръгна надолу по стълбите, Хенри я следваше, а Уил вървеше след тях. Джем се поколеба за момент, а Теса, която си спомни за една друга нощ, когато той бе изтичал по стълбите, за да й каже довиждане, леко стисна ръката му.
— Масфа — каза тя.
Тя чу как той си поема въздух. Ловците на сенки влязоха в каретата; той се обърна и я целуна бързо по бузата, преди да се обърне и да изтича надолу по стълбите след другите; никой от тях не забеляза това, но Теса сложи ръка на лицето си, докато Джем се качваше последен в каретата, а Хенри се настани на капрата. Вратите на Института се отвориха и каретата изтрополя навън в падащия мрак.
— Да тръгваме ли, госпожице? — попита Сирил. Въпреки че много приличаше на Томас, Теса си помисли, че той не беше толкова стеснителен. Гледаше я в очите, когато говореше, а ъгълчетата на устните му сякаш бяха готови всеки момент да се извият в усмивка. Помисли си дали винаги единият от братята е по-спокоен, а другият по-избухлив, като Гейбриъл и Гидеон.
— Да, мисля, че можем… — Теса изведнъж замръзна на мястото си, с крак протегнат над стълбите. Беше смешно, знаеше го, и все пак. Бе свалила ангела с часовниковия механизъм, за да облече дрехите на Джесамин, а след това не го бе сложила отново. Не можеше да го сложи, Нат веднага би го познал, но мислеше да го пусне в джоба си, за късмет, само че бе забравила. Поколеба се. Не бе просто глупаво суеверие; ангелът два пъти бе спасявал живота.
Тя се обърна.
— Забравих нещо. Изчакай ме тук, Сирил. Ще отнеме само минутка.
Вратата на Института все още бе отворена; тя се втурна обратно по стълбите, мина през фоайето, а после по коридора, водещ към стаята на Джесамин, и когато стигна до нея замръзна на мястото си.
Коридорът към стаята на Джесамин бе същият, който водеше към стълбите за залата за тренировки. Бе видяла Софи и Гидеон да изчезват по него само няколко минути преди това. Само че не бяха изчезнали; още бяха тук. Светлината бе приглушена и се виждаха само сенките им, но Теса можеше да ги види съвсем ясно — Софи бе застанала до стената, а Гидеон бе хванал ръката й.
Теса отстъпи едно стъпало назад, сърцето й запрепуска в гърдите. Никой от двамата не я бе видял. Изглеждаха напълно погълнати един от друг. Гидеон се бе навел над нея и докато тихо й говореше нещо, нежно отмахна кичур коса от лицето й. Стомахът на Теса се сви, тя се обърна и възможно най-тихо се запромъква назад.
Небето бе станало още по-тъмно, когато тя излезе на стълбите. Сирил бе там и си подсвиркваше нещо; спря, когато видя изражението на лицето й.
— Наред ли е всичко, госпожице? Взехте ли това, което искахте?
Теса си помисли за Гидеон, отмятащ косата на Софи от лицето й. Спомни си за нежните ръце на Уил около талията й и за мекотата на устните на Джем върху бузата си и усети, че всичко в главата й се завъртя. Коя бе тя, че да казва на Софи да бъде предпазлива, дори и наум, когато самата тя бе толкова объркана?
— Да — излъга тя. — Взех това, което исках. Благодаря, Сирил.
Складът представляваше огромна сграда от бял варовик, оградена с черна ограда от ковано желязо. Прозорците бяха заковани с дъски и масивен железен катинар държеше входните врати затворени, а над тях, изпод пластовете сажди, едва се различаваше изписаното с потъмнели букви име „Мортмейн и съдружие“.
Ловците на сенки оставиха каретата до тротоара и я скриха с магически прах, за да не бъде открадната или ограбена от някой мундан, докато дойдеше Сирил. Уил разгледа катинара и установи, че е бил смазван и отварян съвсем наскоро; една руна замести липсващия ключ и той и останалите се промъкнаха вътре, затваряйки вратата зад себе си.
Друга руна помогна да бъде отворена входната врата, водеща към няколко стаи. Само една бе обзаведена с бюро, лампа със зелен абажур и канапе на цветя и висока дървена облегалка.
— Ето го гнезденцето, където са се ухажвали Джесамин и Нат — весело отбеляза Уил.
Джем отвратено възкликна и започна да боде канапето с бастуна. Шарлот се бе навела над бюрото и припряно ровеше в чекмеджетата.
— Не предполагах, че ще заемеш толкова строга позиция срещу ухажванията — подхвърли Уил към Джем.
— Не става въпрос за позиция. Просто мисълта, че Нат е докосвал някого… — Джем изкриви лице. — А Джесамин е толкова убедена, че го обича. Ако можеше да я видиш, Уил, дори и ти щеше да изпиташ съжаление.
— Не, нямаше — каза Уил. — Несподелената любов е смешна и който страда от нея също става смешен — и той дръпна превръзката на рамото си, сякаш го стягаше. — Шарлот? Откри ли нещо в бюрото?