Металните ръце на автоматона се разтвориха. Шарлот полетя надолу и се удари с тъп звук в пода. Остана да лежи там неподвижно. От мястото, на което се намираше, Теса не можеше да види дали гръдният й кош се движи или не.
— А сега я смачкай — каза Нат.
Съществото тромаво повдигна острия си метален крак. Теса впи нокти в ръката на Нат, разкъсвайки кожата му.
— Шарлот!
За момент Теса си помисли, че гласът, който изкрещя, бе нейният, само че бе твърде нисък, за да е нейният. Някаква фигура се бе хвърлила напред, иззад автоматона, цялата в черно, блестящата й червена коса стърчеше нагоре от ужас, а в ръката си държеше кинжал с тънко острие.
Бе Хенри.
Без да погледне към Теса или Нат, той се хвърли върху автоматона, нанасяйки му дъгообразен удар с камата си. Чу се рязък звук от сблъсъка на метала с метал. Полетяха искри и автоматонът залитна назад. Краката му се подкосиха и той се стовари с трясък върху земята, на сантиметри от неподвижно лежащото тяло на Шарлот. Хенри падна, след това отново се хвърли върху създанието, замахвайки с камата си.
Камата се счупи. За момент Хенри остана неподвижен, стоеше и я гледаше вцепенен. След това ръката на създанието се протегна и го сграбчи за рамото. Той изкрещя, когато то го вдигна и го запрати с необичайна сила към една от колоните; той се удари в нея, преви се и падна на пода, където остана да лежи неподвижен.
Нат се засмя.
— Каква проява на съпружеска преданост — каза той. — Кой би повярвал? Джесамин винаги казваше, че според нея Брануел едва понася жена си.
— Ти си свиня — каза Теса, борейки се с всички сили да се освободи. — Какво знаеш ти за това какво биха направили хората един за друг? Ако Джесамин се окажеше в смъртна опасност, ти дори нямаше да вдигнеш глава от играта си на карти. Не те е грижа за никого, освен за самия себе си.
— Млъкни или ще ти избия зъбите. — Нат я разтресе отново и изкрещя: — Ела! Ела тук. Трябва да я държиш, докато дойде Магистърът.
С ужасно скърцане автоматонът се подчини. Не бе толкова бърз, колкото по-дребните му събратя, но размерите му бяха такива, че Теса не можеше да не проследи движението му с ужас в очите си. Но това не бе всичко. Магистърът щеше да дойде. Теса се запита дали Нат го е повикал вече, дали вече е тръгнал насам. Мортмейн. Споменът за студените му очи и ледената му, деспотична усмивка, накара стомаха й да се свие.
— Пусни ме — изкрещя тя, опитвайки се да се отскубне от брат си. — Пусни ме да отида при Шарлот…
Нат я блъсна напред грубо и тя се просна на земята, лактите и коленете й се удариха в твърдия дървен под. Задъхвайки се, тя се претърколи встрани, под сянката на платформата, докато автоматонът се приближаваше с грохот към нея. Тя изкрещя…
Точно в този момент те скочиха от платформата — Уил и Джем — и се приземиха върху раменете на съществото. То изрева, звукът бе като на ковашки мехове, захранвани с въглища, и се дръпна назад, което даде възможност на Теса да се отмести от пътя му и да се изправи на крака. Тя погледна към Хенри, а след това към Шарлот. Хенри бе блед и продължаваше да лежи свит до колоната, но Шарлот, която лежеше там, където я бе пуснал автоматонът, можеше всеки момент да бъде смазана от разбеснялата се машина.
Поемайки си дълбоко дъх, Теса се втурна към Шарлот и коленичи до нея, слагайки пръсти върху шията й; напипа пулса й, който бе съвсем слаб. Хвана я за раменете и започна да я влачи към стената, по-далеч от центъра на помещението, където автоматонът се въртеше и пръскаше искри, протягайки ръцете си, завършващи с клещи, за да сграбчи Джем и Уил.
Но те бяха доста бързи, все пак. Теса положи Шарлот насред чувалите от зебло, пълни с чай, и се огледа наоколо, обмисляйки как да стигне до Хенри. Нат тичаше насам-натам, крещейки и проклинайки механичното създание; в отговор Уил преряза единия от рогата му и го хвърли към брата на Теса. Рогът се запремята по пода, пръскайки искри, и Нат отскочи назад. Уил се засмя. Междувременно Джем се бе притиснал до врата на създанието, правейки нещо, което Теса не можеше да види. Създанието се въртеше в кръг, но то бе създадено да протяга ръце и да сграбчва това, което му се изпречваше, така че ръцете му не можеха да се извиват добре. То не можеше да стигне това, което се бе вкопчило във врата или в главата му.
Теса едва не се разсмя. Уил и Джем приличаха на мишки, които препускаха нагоре-надолу по тялото на котка, влудявайки я. Двамата размахваха камите си и нанасяха множество удари по металното същество. Но остриетата им, които тя бе виждала да разсичат желязо и стомана, сякаш са хартия, сега оставяха само вдлъбнатини и драскотини върху повърхността на механичното създание.