В това време Нат крещеше и ругаеше:
— Отърси се от тях! — изрева той към автоматона. — Отърси се от тях, огромно чудовище!
Автоматонът се поколеба, след това се разтресе силно. Уил се плъзна надолу, хващайки се в последния момент за врата на съществото, за да не падне. Джем нямаше този късмет; той замахна, за да нанесе удар с бастуна си със скрито острие и да го забие в тялото на съществото, за да се задържи и да не падне, но острието просто се плъзна по гърба на съществото. Джем падна лошо, оръжието му издрънча върху пода, а кракът му се подгъна под тялото му.
— Джеймс! — изкрещя Уил.
Джем мъчително се изправи на крака. Пресегна се за стилито на колана си, но съществото, усещайки слабостта му, бе вече до него и протягаше клещоподобните си ръце да го сграбчи. Джем отстъпи назад, олюлявайки се, и извади нещо от джоба си. То бе метално, гладко и продълговато — предметът, който Хенри му бе дал в библиотеката.
Той замахна назад, за да го хвърли. Нат притича зад него и го ритна по ранения или може би счупен крак. Джем не издаде нито звук, но кракът му изпука и той за втори път се стовари на земята, а предметът се изтърколи от ръката му.
Теса се изправи на крака и се втурна към него, а Нат направи същото. Блъснаха се един в друг, но той бе по-тежък и по-висок и я повлече към пода. Падайки, тя се претърколи, както я бе учил Гейбриъл, за да смекчи удара, но шокът я остави почти без дъх. Протегна треперещите си пръсти към устройството, но то се плъзна далеч от нея. Чу Уил да крещи името й, викайки й да го хвърли към него. Тя отново протегна ръка, пръстите й се сключиха около устройството и после Нат я хвана за крака и грубо я дръпна към себе си.
Той е по-едър от мен, помисли си тя. По-силен от мен. И по-безжалостен от мен. Но има нещо, което аз мога да направя, а той — не.
И тя се превъплъти.
Мислено установи връзка с ръката му върху глезена си, кожата му докосваше нейната. Установи връзка с истинския, същинския Нат, този, когото познаваше, който бе вътре в него и който проблясваше като свещ в тъмна стая. Чу го как си поема дъх и след това превъплъщението я връхлетя, раздирайки кожата й и стопявайки костите й. Копчетата на яката и маншетите й изпукаха, когато стана по-едра, през крайниците й преминаха конвулсии, освобождавайки крака й от хватката на Нат. Тя се претърколи встрани от него, изправяйки се на крака, и видя, че очите му се разширяват, съзирайки промяната в нея.
Сега тя бе, като се изключат дрехите й, негово точно копие.
Обърна се към автоматона. Той бе замръзнал на мястото си, очаквайки инструкции, а Уил бе все така прилепен за гърба му. Той протегна ръка и Теса му хвърли устройството, мислено благодарейки на Гейбриъл и Гидеон за часовете по хвърляне на ножове. То излетя във въздуха, описвайки перфектна дъга, и Уил го хвана във въздуха.
Нат скочи на крака.
— Теса — изръмжа той. — Какво, по дяволите, си въобразяваш, че…
— Хвани го! — изкрещя тя на автоматона, сочейки към Нат. — Хвани го и го дръж!
Съществото не помръдна. Теса чуваше само рязкото дишане на Нат зад гърба си и дрънченето на металното същество; Уил бе изчезнал зад него и правеше нещо, само че тя не виждаше какво.
— Теса, не ставай глупава — изсъска Нат. — Това няма да сработи. Съществото се подчинява само на…
— Аз съм Натаниъл Грей! — изкрещя Теса към металния гигант. — И ти заповядвам в името на Магистъра да хванеш този човек и да не го пускаш!
Нат се изви към нея.
— Стига с тези игрички, малка глупачке…
Той не довърши, защото автоматонът се пресегна и го хвана в желязната си хватка. Издигна го нагоре и още по-нагоре, до нивото на цепнатината на устата си, като се тресеше и пукаше досадно. Нат започна да крещи и продължи да крещи, нелепо размахвайки ръце, докато Уил, приключил със заниманието си, скочи на земята, приведен. Той извика нещо на Теса, сините му очи ставаха все по-големи и по-големи, но тя не го чуваше заради писъците на брат си. Сърцето в гърдите й биеше бясно; усети как косата й пада надолу и тежко се разсипва по раменете й. Отново бе себе си, шокът от случилото се бе твърде голям, за да може да задържи превъплъщението. Нат все още крещеше — съществото го държеше в ужасната си хватка. Уил се бе затичал, когато автоматонът, вперил поглед в Теса, се изправи с рев — Уил се хвърли върху нея, поваляйки я на пода и покривайки я с тяло, миг след това автоматонът се взриви като избухнала звезда.