— Когато опитахме да въздействаме с Меча върху Джесамин, се оказа, че в мозъка й има блокажи, поставени от Мортмейн — уморено рече Шарлот. — Мислиш ли, че е толкова неблагоразумен, че да не предприеме същите мерки и спрямо Бенедикт? Ще изглеждаме като глупаци, ако Мечът не може да изтръгне нищо от него.
Уил прокара ръце през черната си коса.
— Мортмейн очаква от нас да се обърнем към Клейва — каза той. — И е подготвен за това. Вече се отърва от сподвижниците, които не са му нужни повече. Де Куинси, например. Лайтууд не е незаменим и го знае — забарабани той с пръсти по коленете си. — Смятам, че ако се обърнем към Клейва, със сигурност ще предотвратим избирането на Бенедикт за ръководител на Института. Само че част от Клейва се намира под негово влияние; знаем за някои от членовете му, но не за всички. Работата е там, че не знаем на кого можем да се доверим и на кого не. Институтът е в сигурни ръце с нас и ние не можем да допуснем да ни го отнемат. Къде на друго място Теса би се чувствала защитена?
Теса премигна.
— Аз ли?
Уил изглеждаше изненадан от това, което току-що бе казал.
— Имам предвид, че си неразделна част от плана на Мортмейн. Той винаги те е искал. Винаги се е нуждаел от теб. Не трябва да го оставяме да се добере до теб. Без съмнение ти ще си изключително мощно оръжие в неговите ръце.
— Всичко това е вярно, Уил, и аз, разбира се, трябва да се обърна към Консула — каза Шарлот. — Но като редови ловец на сенки, а не като ръководител на Института.
— Но защо, Шарлот? — попита Джем. — Ти прекрасно се справяш с работата си…
— Така ли? — попита тя. — За втори път не забелязах, че под покрива ни се е приютил шпионин; Уил и Теса ме пренебрегнаха като ръководител, за да отидат на партито на Бенедикт; планът ни да заловим Нат, за който не казахме на Консула, се обърка и ни остави без изключително важен свидетел…
— Лоти… — Хенри сложи ръка на рамото на съпругата си.
— Не съм достатъчно компетентна за това място — каза Шарлот. — Бенедикт беше прав… Ще се опитам, естествено, да убедя Клейва, че е виновен. Някой друг ще управлява Института. Не Бенедикт, надявам се, но няма да съм и аз, все пак…
Нещо изтрополя.
— Госпожо Брануел… — Софи бе пуснала ръжена и се бе обърнала към тях. — Не можете да напуснете, госпожо. Просто не можете.
— Софи — с разбиране отвърна Шарлот, — където и да отидем, където и да се установим Хенри и аз, ще те вземем…
— Не е това — тихо промълви Софи, а погледът й обходи стаята. — Госпожица Джесамин… Тя беше… искам да кажа, тя каза истината. Ако се обърнете към Клейва, ще заиграете по свирката на Мортмейн.
Шарлот я погледна озадачено.
— Защо мислиш така?
— Не знам… не знам точно. — Софи бе забила поглед в пода. — Но знам, че е така.
— Софи? — в гласа на Шарлот се долавяха подозрителни нотки и Теса разбра какво си бе помислила: дали сред тях нямаше още един шпионин, дали не се бе появила още една змия в градината им? Уил, който си бе помислил същото, се наведен напред с широко отворени очи.
— Софи не лъже — неочаквано се обади Теса. — Знае това, защото… защото чухме Гидеон и Гейбриъл да си говорят за това в залата за тренировки.
— И едва сега решихте да обелите дума за това? — повдигна вежди Уил.
Внезапно, вбесена от думите му, Теса му се сопна:
— Замълчи, Уил. Ако ти…
— Излизах с него — отривисто я прекъсна Софи. — С Гидеон Лайтууд. Виждах се с него в свободните си дни — тя бе пребледняла като призрак. — Той ми каза. Чул е как баща му се надсмива над това. Знаят, че Джесамин е разкрита. Надяват се, че ще се обърнете към Клейва. Не ви го казах, защото не смятахте да се обръщате към Клейва, така че аз…
— Излизала си с него? — не можеше да повярва Хенри. — С Гидеон Лайтууд?
Софи гледаше към Шарлот, която бе вперила в нея широко отворени очи.
— Знам и с какво Мортмейн държи господин Лайтууд — каза тя. — Гидеон едва сега е разбрал. Баща му не знае, че е разбрал.
— За бога, момиче, не ни дръж повече в напрежение — каза Хенри, който изглеждаше също толкова шокиран, колкото и жена си. — Казвай, за бога.
— Демонска шарка — отвърна Софи. — Господин Лайтууд я е пипнал преди години и тя ще го убие след няколко месеца, ако не се сдобие с лекарството за нея. Мортмейн му е обещал да му го намери.
Вдигна се невероятна глъчка. Шарлот се хвърли към Софи; Хенри извика след нея; Уил скочи от стола си и започна да танцува в кръг. Теса не се помръдна от мястото си, смаяна, а Джем остана до нея. В този момент Уил започна да пее колко прав се е оказал за демонската шарка.