Внезапно погледите на всички се обърнаха към нея. Тя се смути и не каза нищо.
— Не е необходимо тя да идва с нас — каза Уил. — Можем да вземем нещо негово и да й го донесем тук.
— Но Теса беше казала преди време, че й трябва нещо, непосредствено свързано с човека, който го е притежавал — каза Джем. — Ако това, което изберем, се окаже неподходящо?
— Каза също така, че може да използва отрязан нокът или кичур коса.
— И ти предлагаш да вземем влака до Йорк, да се срещнем с един осемдесетгодишен човек, да се хвърлим отгоре му и да му отскубнем кичур коса. Сигурен съм, че Клейвът ще изпадне в див възторг.
— Просто ще си помислят, че сте луди — отвърна Джесамин. — Но те вече го мислят, така че какъв е проблемът, всъщност?
— Теса трябва да реши — отвърна Шарлот. — Искаме да използваме нейното умение; така че тя трябва да реши.
— Не каза ли, че трябва да вземем влака? — попита Теса, поглеждайки към Джем.
Той кимна, сребристите му очи затанцуваха.
— По Северната железопътна линия денонощно се движат влакове, тръгват от Кингс Крос — каза той. — Така че е въпрос на часове.
— Тогава идвам — отвърна Теса. — Никога не съм се возила с влак.
Уил изумено разпери ръце.
— Не мога да повярвам. Идваш само защото никога досега не си се возила с влак, така ли?
— Да — отвърна тя, знаейки, че спокойствието й ще го вбеси. — Много искам да се повозя с влак.
— Влаковете са огромни, мръсни и опушени — каза Уил. — Не е възможно да ги харесваш.
Теса остана непреклонна.
— Не мога да знам, преди да съм опитала, не мислиш ли?
— Никога не съм плувал гол в Темза, но знам, че няма да ми хареса.
— Само си помисли каква атракция ще бъде това за туристите — отвърна Теса и видя как Джем навежда глава, за да скрие усмивката, появила се върху устните му. — Както и да е. Искам да отида и ще отида. Кога тръгваме?
Уил завъртя очи, а Джем все още се усмихваше.
— Утре рано сутринта. Така ще пристигнем, преди да се е стъмнило.
— Ще изпратя съобщение на Алойзиъс да ви очаква — каза Шарлот, грабвайки писалката си. После замълча и ги изгледа. — Дали идеята изобщо е добра? Не съм сигурна.
Теса я погледна разтревожено. Да вижда Шарлот такава, съмняваща се в инстинктите си, я караше да мрази Бенедикт Лайтууд и свитата му много повече, отколкото някога си бе представяла.
Хенри се приближи и нежно сложи ръка на рамото на жена си.
— Единствената алтернатива е да не се прави нищо, скъпа Шарлот — каза той. — А ако не правим нищо, поне така мисля аз, едва ли ще постигнем нещо. Пък и какво повече би могло да се обърка?
— О, в името на Ангела, как можа да го кажеш — отвърна Шарлот разпалено, а после се наведе над хартията и започна да пише.
Този следобед трябваше да се проведе втората тренировка на Теса и Софи с братята Лайтууд. След като облече униформата си, Теса излезе от стаята си и се срещна със Софи, която я чакаше в коридора. Тя също бе облечена в униформата си, косата й бе вдигната нагоре и стегната в кок, а лицето й бе мрачно.
— Софи, какво има? — попита я Теса, изравнявайки крачка с нея. — Имаш доста умърлушен вид.
— Е, щом искате да знаете… — Софи сниши глас. — Свързано е с Бриджет.
— С Бриджет ли? — ирландското момиче бе почти невидимо в кухнята, за разлика от Сирил, който се разхождаше из цялата къща и изпълняваше поръчки, както и Софи. Последно я бе видяла, възседнала Гейбриъл Лайтууд, с нож, насочен към него. Споменът за това бе толкова приятен, че тя задържа за момент картината в съзнанието си.
— Какво е направила?
— Ами това, че… — Софи въздъхна шумно. — Тя не е много приятелски настроена. Агата ми беше приятелка, но Бриджет… е, говорим си, както си говорят обикновено слугите, знаете, но Бриджет някак няма много желание… Сирил е много мил, но Бриджет си седи сама в кухнята и си пее тези ужасни ирландски балади. Обзалагам се, че и сега пее някоя от тях.
Минаваха недалеч от вратата на миялнята, помещението до кухнята, където миеха съдовете; Софи направи жест на Теса да я последва, двете се приближиха крадешком и надникнаха вътре. Миялнята бе доста просторна и имаше врати, които водеха към кухнята и към килера. Бюфетът бе пълен с храната, приготвена за вечеря — риба и зеленчуци, почистени и приготвени. Бриджет стоеше до умивалника, червената й коса стърчеше в безпорядък, накъдрена от влагата. И пееше. Софи имаше пълно право. Гласът й, който се извисяваше над шума на водата, бе висок и мелодичен.