— Колко са Институтите, като не броим този в Лондон? — попита Теса.
Джем започна да пресмята, свивайки пръстите на ръцете си.
— Във Великобритания ли? Лондон, Йорк, един в Корнуел, близо до Тинтагел, един в Кардиф и един в Единбург. Всички те са по-малки обаче и са подчинени на Института в Лондон, който от своя страна е подчинен на Идрис.
— Гидеон Лайтууд каза, че е бил в Института в Мадрид. Какво по дяволите е правил там?
— Размотавал се е, най-вероятно — каза Уил.
— Когато завършим обучението си и станем на осемнайсет — каза Джем, сякаш Уил не бе казал нищо, — ни насърчават да пътуваме, да прекарваме известно време в другите Институти, да изследваме различни неща, свързани с културата на ловците на сенки из други места. Има най-различни техники, местни трикове, които могат да бъдат научени. Гидеон отсъства само няколко месеца. Щом Бенедикт го е извикал обратно толкова рано, вероятно смята, че скоро ще сложи ръка на Института.
Джем изглеждаше обезпокоен.
— Само че не си е направил добре сметката — отривисто каза Теса и виждайки, че загриженото изражение не напуска сивите очи на Джем, подхвърли, за да смени темата: — Къде се намира Институтът в Ню Йорк?
— Не сме запаметили наизуст всички адреси, Теса. — Имаше нещо в гласа на Уил, някакво опасно подводно течение. Джем го погледна внимателно и каза:
— Всичко наред ли е?
Уил свали шапката си и я сложи на седалката до себе си. После впери поглед в тях двамата, погледът му бе спокоен. Красив както винаги, помисли си Теса, гледайки го, само че сега изглеждаше някак мрачен, почти посърнал. За някой, който толкова често гореше с ярък пламък, този пламък сега изглеждаше доста немощен, сякаш подобно на Сизиф бе бутал тежка канара нагоре по склона.
— Пих твърде много миналата нощ — каза той накрая.
Защо изобщо си правиш труда, Уил? Не схващаш ли, че и двамата знаем, че лъжеш?, понечи да каже Теса, но се спря, поглеждайки към Джем. Погледът, който бе вперил в Уил, бе разтревожен, твърде разтревожен, но Теса знаеше, че не вярва на Уил, че е пил, а тя му вярваше още по-малко. Но той само каза тихо:
— Ех, да имаше сега една руна за трезвеност.
— Да — погледна го Уил и напрегнатите черти на лицето му постепенно започнаха да се отпускат. — Но да се върнем все пак към плана ти, Джем. Добър е като цяло, с изключение на едно нещо — наведе се той напред. — Ако тя ще е твоя годеница, трябва да има пръстен.
— Помислил съм вече за това — отвърна Джем, озадачавайки Теса, която си мислеше, че идеята за Извисяването го бе осенила внезапно. Той пъхна ръка в джоба на жилетката си и извади оттам един сребърен пръстен, който подаде на Теса върху обърнатата си длан. Не приличаше на сребърния пръстен, който обикновено носеше Уил, на неговия бе изобразена летяща птица, а върху този имаше грижливо изработена гравюра на замък с кула, заобиколен от назъбена крепостна стена. — Фамилният пръстен на семейство Карстерс — каза той. — В случай че…
Тя взе пръстена от него и го сложи на безименния си пръст, където той й прилепна като по мярка. Чувстваше се така, сякаш трябваше да каже нещо от рода на „много е красив“ или „благодаря“, но това, разбира се, не беше предложение, още по-малко подарък. Беше просто игра на предложение.
— Шарлот не носи венчален пръстен — каза тя. — Чудех се дали изобщо ловците на сенки носят.
— Не, не носят — отвърна Уил. — Съществува обичай да даваме на момичето фамилния пръстен, когато се сгодяваме за него, но същинската брачна церемония включва обмяна на руни, не на пръстени. Една на рамото и една около сърцето.
— Сложи печат около сърцето ми, както и печат около рамото ми: за любов, силна като смъртта; ревността е по-жестока от гроба — каза Джем. — Песента на Соломон.
— Ревността е по-жестока от гроба? — Теса повдигна вежди. — Това не е много… романтично.
— Въглените от нея са въглени от пламък и огнените му езици ще се разгорят буйно — каза Уил и също повдигна вежди. — Винаги съм смятал, че жените намират идеята за ревността за романтична. Мъже, които се бият за теб…
— В сватбената церемония на мунданите не се споменават гробове — отвърна Теса. — Въпреки че намирам вещината, с която цитираш Библията, за впечатляваща. Правиш го по-добре дори от леля Хариет.
— Чу ли това, Джем? Тя току-що ни сравни с леля си Хариет.
Джем остана невъзмутим, както винаги.