Стаята, в която бяха настанили Теса, бе студена, тъмна и дори малко злокобна. Слабият огън, който гореше в камината, едва-едва бе затоплил стаята. В едната страна на камината бе издълбана назъбена мълния. Същият символ можеше да се види и върху бялата кана, пълна със студена вода, която Теса бе използвала, за да измие ръцете си и лицето си. Те бяха изсъхнали много бързо и тя бе започнала да се чуди защо не можеше да си спомни за този символ в Кодекса. Сигурно означаваше нещо важно. Институтът в Лондон бе декориран със символи на Клейва — ангела, възнасящ се над езерото или четирите преплетени букви СЗКК, означаващи Съвет, Завет, Клейв и Консул.
Навсякъде висяха тежки стари портрети — в спалнята й, в коридора, на стълбището. След като се бе преоблякла и чула звънчето за вечеря, Теса се бе запътила надолу по стълбището — огромно, резбовано съоръжение от епохата на крал Яков, после бе спряла на площадката му и се бе взряла в портрета на съвсем младо момиче с дълга светла коса, облечено в старомодна детска рокля, а огромна панделка увенчаваше малката й глава. Лицето й бе слабо, бледо и болнаво, но очите й бяха светли — единственото светло нещо в това тъмно място, помислила си бе Теса.
— Адел Старкуедър — бе се разнесъл глас зад гърба й, разчитайки надписа върху рамката на портрета. — 1842.
Тя се бе обърнала и видяла Уил да стои с разкрачени крака, с ръце зад гърба, взрян в портрета и смръщил вежди.
— Какво има? Гледаш я така, сякаш не я харесваш, а аз бих казала обратното за себе си, по-скоро я харесвам. Вероятно е дъщеря на Старкуедър. Не, внучка.
Уил бе поклатил глава, премествайки поглед от портрета към Теса.
— Няма никакво съмнение. Това място е декорирано като семейна къща. Ясно е, че поколения Старкуедър са живели в Института в Йорк. Видя ли мълниите?
Теса бе кимнала.
— Това е символът на семейство Старкуедър. Тук има повече неща, свързани със Старкуедър, отколкото с Клейва. Не е добър стил да се държиш така, сякаш си собственик на място като това. Никой няма право да наследи който и да е Институт. Ръководителят на Института се определя от Консула. Самото място принадлежи на Клейва.
— Родителите на Шарлот са управлявали лондонския Институт преди нея.
— И това са част от основанията старият Лайтууд да бълва змии и гущери — бе отвърнал Уил. — Не е казано, че Институтите непременно трябва да се управляват от едно семейство. И Консулът нямаше да даде поста на Шарлот, ако не смяташе, че тя е най-подходящият човек. Пък и става въпрос само за една генерация. Но това… — и той бе махнал с ръка към портретите, към площадката на стълбището, към странния самотен Алойзиъс Старкуедър. — Не се учудвам, че старецът си мисли, че има право да ни изхвърли оттук.
— Побесня, както би казала леля ми. Ще слизаме ли за вечеря?
В неочакван пристъп на изтънченост, Уил й бе предложил ръката си. Теса не го бе поглеждала, преди да сложи ръката си върху неговата. Облечен за вечеря, той бе толкова красив, че тя просто бе занемяла и трябваше да призове цялото си самообладание, за да дойде отново на себе си.
Джем вече бе дошъл преди тях в трапезарията и Теса се бе настанила близо до него в очакване на домакина. Мястото му бе определено, чинията му бе пълна с рагу, дори чашата му за вино бе пълна с тъмно червено вино, но от самия него нямаше и следа. Уил първи присви рамене и започна да се храни, но в следващия момент сякаш вече съжаляваше, че го е направил.
— Какво е това? — извика той, нанизвайки на вилицата си някакъв злощастен обект и доближавайки го към очите си. — Това… това… нещо?
— Пащърнак? — предположи Джем.
— Пащърнак от градината на Сатаната — каза Уил и ги погледна. — За съжаление не видях куче, за да го нахраня с това.
— Не видях никакви домашни любимци — отбеляза Джем, който обичаше животните, дори и непоносимия и сприхав Чърч.
— Може би всички са се изтровили от пащърнака — каза Уил.
— О, боже — с досада изрече Теса, оставяйки вилицата си. — А бях толкова гладна.
— Тук има хлебчета — каза Уил, посочвайки към едно покрито панерче. — Само че искам да ви предупредя, че са твърди като камък. Можете да ги използвате, за да убиете някоя хлебарка, която ви се изпречи посред нощ.