— И предполагам си се информирала редовно за благополучието на семейството му?
— Наех Рейгнър Фел да го прави — каза Шарлот. — През първите три години. На четвъртата година той дойде при мен и ми каза, че семейство Херондейл се е преместило. Едмънд Херондейл, бащата на Уил, бил проиграл къщата. Това бе всичко, което Рейгнър бе успял да научи. Семейство Херондейл били принудени да напуснат и той загубил дирите им.
— Казахте ли за това на Уил? — попита Теса.
— Не — поклати глава Шарлот. — Той ме бе накарал да му обещая, че ще му кажа, ако умрат. Това бе всичко. Защо да добавям към нещастието му и новината, че са загубили дома си? Той никога не спомена нищо за тях. Надявах се, че може би е забравил…
— Никога няма да забрави — в гласа на Джем имаше нещо, което накара нервно движещите се пръсти на Шарлот да застинат неподвижно.
— Не трябваше да го правя — отвърна Шарлот. — Не трябваше да давам това обещание. Беше нарушение на Закона.
— Когато Уил много иска нещо — тихо каза Джем, — когато почувства нещо, той е в състояние да ти разбие сърцето.
Настъпи тишина. Устните на Шарлот бяха стиснати, а очите й блестяха подозрително.
— Каза ли нещо за това къде отива, когато си тръгна от Кингс Крос?
— Не — отвърна Теса. — Пристигнахме, той скочи и духна нанякъде, извинете, скочи и изчезна нанякъде — поправи се тя, забелязвайки по погледите им, че не бяха разбрали американския й жаргон.
— Скочи и духна — повтори Джем. — Това ми хареса. Прозвуча като той вдигна облак прах, профучавайки на собственото си погребение. Не каза нищо, само си проправи път през тълпата и изчезна. Едва не събори Сирил, който бе дошъл да ни вземе.
— Нещо не ми се връзва — измърмори Шарлот. — Защо, по дяволите, семейството на Уил ще живее в къща, която е била собственост на Мортмейн? При това в Йорк. Изобщо не предполагах, че ще се натъкнем на това. Търсим Мортмейн и откриваме семейство Шейд; отново се опитваме да го издирим и попадаме на семейството на Уил. Той ни върти в кръг, като проклетия уроборос, неговия символ.
— Каза, че Рейгнър Фел те е информирал за благополучието на семейството на Уил — обади се Джем. — Може ли да го направи и сега? Ако Мортмейн е забъркан в това… по някаква причина…
— Да, да, разбира се — отвърна Шарлот. — Веднага ще му пиша.
— Има нещо, което не разбирам — каза Теса. — Искът за обезщетение е бил подаден през 1825 г., а за ищеца се казва, че е бил на двайсет и две години. Ако е бил на двайсет и две години тогава, би трябвало да е на седемдесет и пет сега, а той не изглежда толкова стар. Изглежда на четирийсет…
— Има начини — отвърна Шарлот бавно. — Мунданите, занимаващи се с черна магия, могат да удължават живота си. Някои от тези заклинания, впрочем, могат да се намерят и в Бялата книга. Ето защо, ако някой друг, извън Клейва, притежава книгата, това се смята за престъпление.
— Всички тези вестникарски писания, че Мортмейн е наследил корабната компания от баща си… — каза Джем. — Смяташ ли, че е приложил вампирския трик?
— Вампирският трик ли? — като ехо повтори Теса, опитвайки се да си спомни за нещо такова в Кодекса.
— Това е начин вампирите да запазват парите си в продължение на дълъг период от време — отвърна Шарлот. — Когато се задържат дълго време на едно място, достатъчно дълго, че на хората да започне да им прави впечатление, че не остаряват, те инсценират собствената си смърт и оставят наследството си на син, който отдавна са изгубили, или на племенник. И ето че един прекрасен ден племенникът се появява, приликата с баща му или чичо му е невероятна, но всъщност това е самият той и той получава парите. И това продължава с поколения. Може би Мортмейн просто е завещал компанията на самия себе си, за да прикрие факта, че не остарява.
— Значи се представя за собствения си син — каза Теса. — Което освен това би му дало основание да смени насоката на развитие на компанията, да се върне във Великобритания и да започне да се занимава с механизми и неща от този сорт.
— И вероятно това е причината да напусне къщата в Йорк — каза Хенри.
— Само че това не обяснява защо там се е настанило семейството на Уил — продължи да размишлява на глас Джем.
— Или къде е Уил — добави Теса.
— Или къде е Мортмейн — обади се Джесамин, с някакво подобие на мрачно ликуване. — Остават само девет дни, Шарлот.
Шарлот отметна глава назад върху ръцете си.
— Теса — каза тя. — Не исках да те моля за това, но това бе и причината да те изпратим в Йоркшир, длъжни сме да опитаме всичко. В теб ли е копчето от палтото на Старкуедър?