— Опитах се — каза тя. — Горе в стаята й. Само че нещо не е както трябва. Не мога да усетя нищо от нея.
— Е, предполагам, че е трудно да се потопиш в нечий ум, когато такъв просто не съществува.
Теса направи гримаса.
— Подигравай се, щом това ти харесва, но нещо с Джесамин не е наред. Да се опитваш да се докоснеш до съзнанието й е все едно да се опитваш да докоснеш гнездо на змии или отровен облак. Не мога да усетя и най-малката емоция. Само огромно количество гняв, терзания и горчивина. А и не мога да открия конкретните й мисли зад всичко това. Като да се опитваш да задържиш вода в ръцете си.
— Интересно. Сблъсквала ли си се с подобно нещо преди?
Теса поклати глава.
— Това ме безпокои. Страхувам се, че Нат ще очаква от мен да зная нещо, а аз няма да го знам или няма да мога да му дам правилния отговор.
Уил се наведе напред. Когато бе влажно, а това бе почти всеки ден, иначе правата му тъмна коса започваше да се къдри. Имаше нещо във влажната му коса, в къдриците около слепоочията му, от което сърцето й се сви.
— Ти си добра актриса, а и познаваш брат си — каза той. — Имам ти пълно доверие.
Тя изненадано го погледна.
— Така ли?
— Освен това — продължи той, без да отговаря на въпроса й, — в случай че нещо се обърка, аз ще съм там. Дори и да не ме виждаш, Теса, аз ще съм там. Запомни това.
— Добре — наклони тя глава встрани. — Уил?
— Да?
— Има и трета причина, заради която не искаше да събудиш Шарлот и да й кажеш какво смятаме да правим, нали?
Той присви сините си очи.
— И каква е тя?
— Това, че все още не знаеш дали това е просто глупав флирт от страна на Джесамин или нещо по-дълбоко и тъмно. Пряка връзка с моя брат и с Мортмейн, например. И ако е второто, то ще разбие сърцето на Шарлот.
Някакъв мускул потрепна в ъгълчето на устните му.
— И защо трябва да ме е грижа, ако е така? Ако е толкова глупава, че да се привързва към Джесамин…
— Грижа те е — отвърна Теса. — Ти не си безчувствен къс лед, Уил. Видях те как се вълнуваш за Джем, видях те как гледаше Сесили. Имал си и друга сестра, нали?
Той я погледна внимателно.
— И какво те кара да мислиш, че съм имал… че имам още една сестра?
— Джем ми каза, че тя вероятно е мъртва. — Ти каза: „Сестра ми е мъртва“. Но Сесили е повече от жива. Това ме кара да си мисля, че си имал сестра, която е починала. И тя не е Сесили.
Уил пое дълбоко дъх.
— Умна си.
— Умна съм и съм права или съм умна и не съм права?
Уил се зарадва, че маската скрива лицето му.
— Ѐла — каза той. — Две години по-голяма от мен. И Сесили, три години по-малка. Това са сестрите ми.
— И Ѐла…
Уил отклони поглед, но тя все пак успя да види болката в очите му. Значи Ѐла бе мъртва.
— Каква бе тя? — попита Теса, спомняйки си колко благодарна бе, когато Джем я попита същото за Нат. — Каква бе Ѐла? А Сесили, какво момиче е тя?
— Ѐла бе много грижовна — каза Уил. — Като майка. Би направила всичко за мен. А Сесили бе малка лудетина. Беше само на осем, когато си тръгнах. Не мога да кажа дали още е същата, но бе като Кати в „Брулени хълмове“. Не се страхуваше от нищо и искаше всичко. Биеше се като дявол и ругаеше като продавачка на пазара — в гласа му се усещаха радост, възторг и… любов. Никога не го бе чувала да говори така за някого, освен за Джем.
— Мога ли да те попитам… — започна тя.
Уил въздъхна.
— Ще ме попиташ независимо дали искам или не.
— Ти самият имаш по-малка сестра — каза тя. — Какво толкова направи на сестрата на Гейбриъл, че да те мрази толкова.
Той се почувства неловко.
— Сериозно ли говориш?
— Да — отвърна тя. — Принудена съм да прекарвам много време с братята Лайтууд и Гейбриъл със сигурност те презира. Счупил си ръката му. Ще се чувствам по-спокойно, ако знам защо.
Уил поклати глава и прокара ръце през косата си.
— Мили боже — каза той. — Сестра им — името й, впрочем, е Татяна; кръстена е на близка приятелка на майка й, която е била рускиня — беше на дванайсет, мисля.
— Дванайсет? — ужаси се Теса.
Уил въздъхна.
— Виждам, че може би вече си решила какво се е случило — каза. — Ще се почувстваш ли по-спокойно, когато разбереш, че аз също бях на дванайсет? Татяна… си внуши, че е влюбена в мен. По начина, по който го правят малките момичета. Вървеше след мен, кикотеше се и надзърташе иззад колоните, за да ме зяпа.