— Всички тези глупави неща, които правим, когато сме на дванайсет.
— Това бе първото коледно парти в Института, на което присъствах — каза той. — Семейство Лайтууд също бяха дошли в цялото си великолепие. Татяна беше със сребърни панделки в косата. Носеше някаква малка книжка, с която не се разделяше. Но тази вечер я изтърва някъде. Аз я намерих забутана в облегалката на едно от канапетата. Това бе дневникът й. Бе изпълнен с поеми, посветени на мен — цветът на очите ми, сватбата, която ще имаме. Беше написала Татяна Херондейл върху него.
— Звучи много мило.
— Бях в гостната, но се върнах в балната зала с дневника. Елиз Пенхалоу точно бе свършила да свири на спинета. Изправих се до нея и започнах да чета дневника на Татяна.
— О, Уил, не може да бъде.
— Може — каза той. — Бе римувала „Уил“ с „мил“, като „Дали Уил, моят мил, някой ден ще узнае, как денем и нощем за него мечтая?“ На това трябваше да се сложи край.
— Какво се случи?
— О, Татяна избяга от стаята, обляна в сълзи, а Гейбриъл скочи върху сцената и се опита да ме удуши. Гидеон просто стоеше там със скръстени ръце. Може би си забелязала, че това е всичко, което обикновено прави.
— Предполагам, че Гейбриъл не е успял — каза Теса. — Да те удуши, имам предвид.
— Не и преди да успея да му счупя ръката — с облекчение отвърна Уил. — Ето това е всичко. Затова ме мрази. Унижих сестра му пред всички, а това, което той не иска да забележи, е, че унижих и него. Той си мислеше, че лесно ще ме победи. Вече бях започнал с тренировките, а и го чух да ме нарича „почти мундан“ зад гърба. Така че му дадох да се разбере — счупих ръката му, имам предвид. Звукът бе далеч по-приятен в сравнение с този от блъскането на Елиз по клавишите.
Теса започна да потърква ръцете си, облечени в ръкавици, за да ги стопли, и въздъхна. Не знаеше какво да мисли. Не бе история за прелъстяване или вероломство, както си бе представяла, но и не показваше Уил в най-прекрасна светлина.
— Софи каза, че се е омъжила — каза тя. — Татяна. Току-що се е върнала от сватбено пътешествие на континента.
— Сигурен съм, че е същата глупачка, както някога — гласът на Уил прозвуча сънено. Той дръпна завеската и наоколо се възцари тъмнина. Теса можеше да чуе дишането си, да усети топлината на Уил, който седеше срещу нея. Вече разбираше защо една благовъзпитана млада дама не биваше да пътува сама в карета с джентълмен, който не е обвързан с нея. В това имаше нещо особено интимно. Тя, разбира се, отдавна бе нарушила правилата относно това как би трябвало да се държи една благовъзпитана млада дама.
— Уил — отново каза тя.
— Дамата има още въпроси. Долавям го в интонацията й. Никога ли не се изморяваш да задаваш въпроси, Тес?
— Не и преди да съм получила отговорите, които ме интересуват — отвърна тя. — Ако магьосниците са кръстоска между демон и човек, какво би се получило, ако единият от родителите е ловец на сенки?
— Един ловец на сенки никога няма да допусне това да се случи — категоричен бе Уил.
— Но в Кодекса се казва, че повечето магьосници са резултат от… от изнасилване — каза Теса, а гласът й сякаш се препъна в уродливата дума, — или когато демони, които могат да променят формата си, приемат облика на някого, когото обичаш, и те съблазнят, служейки си с измама. Джем ми каза, че кръвта на ловците на сенки винаги има доминиращо значение. Съгласно Кодекса, децата на ловец на сенки и върколаци или феи са винаги ловци на сенки. Защо да не може ангелската кръв у ловците на сенки да заличи демонското и да създаде…
— Не може да създаде нищо — Уил открехна завеската на прозореца. — Детето ще се роди мъртво. Винаги става така. Потомството на демон и ловец на сенки ще е нежизнеспособно — и той погледна към нея в слабата светлина. — Защо искаш да знаеш тези неща?
— Искам да разбера каква съм — каза тя. — Предполагам, че съм някаква комбинация, която не се е срещала преди. Част от феи или част от…
— Идвало ли ти е наум да се превъплътиш в някой от родителите си — попита Уил. — В майка си или в баща си? Така ще можеш да проникнеш в спомените им…
— Идвало ми е, разбира се. Мислила съм за това. Само че не разполагам с нищо от майка ми или от баща ми. Всичко, което бе опаковано в куфарите ми за пътуването, бе изхвърлено от Сестрите на мрака.
— А ангелът с часовников механизъм на верижката? — попита Уил. — Не беше ли той на майка ти?
Теса поклати глава.
— Опитах. Но… но не можах да намеря нищо от нея в него. Толкова отдавна е мой, че всичко, което е било нейно, най-вероятно се е изпарило като вода.
Очите на Уил заблестяха в сянката.