— Твоята внучка — бавно осъзна Шарлот — е майката на Теса? Елизабет Грей? Майката на Теса е била ловец на сенки?
— Да.
— Това са престъпления, Алойзиъс. Трябва да докладваш на Съвета за…
— Тях не ги е грижа за Теса Грей — дрезгаво каза Старкуедър. — Ала теб те е грижа. И заради това ще изслушаш разказа ми и може би ще ми помогнеш.
— Може би — отвърна Шарлот. — Ако това е правилният начин да се постъпи. Все още не разбирам по какъв начин Мортмейн е замесен в цялата история.
Алойзиъс се размърда нетърпеливо.
— Той научил за случилото се и решил да се възползва от Елизабет Грей, ловец на сенки, която не знаела, че е такава. Вярвам, че Мортмейн привлякъл Ричард Грей като свой служител, за да се добере до Елизабет. Вярвам също така, че й е изпратил един демон ейдолон, приел външния вид на съпруга й, и че го е сторил, за да може тя да зачене Теса. От самото начало Теса е била крайната му цел. Дете на демон и ловец на сенки.
— Ала децата на демони и ловци на сенки винаги се раждат мъртви — веднага възрази Шарлот.
— Дори ако ловецът на сенки не знае, че е такъв? Дори ако не носи руни?
— Аз… — Тя затвори уста. Нямаше представа какъв е отговорът. Доколкото й беше известно, това не се бе случвало никога. Ловците на сенки получаваха знаците си още като деца — и момчетата, и момичетата.
Но не и Елизабет Грей.
— Знам, че момичето може да се превъплътява — каза Старкуедър. — Но не мисля, че затова му е нужна. Има нещо друго, което Мортмейн иска от нея. Нещо, което единствено тя е в състояние да направи. Тя е ключът.
— Ключът към какво?
— Това бяха последните думи, които елфът ми каза този следобед. — Старкуедър хвърли поглед към окървавения си ръкав. — Каза: „Тя ще бъде нашето отмъщение за всичката смърт, която сте посели. Тя ще донесе унищожение на нефилимите, Лондон ще бъде изпепелен и когато Магистърът се възцари над всички, за него вие няма да бъдете нищо повече от добитък в кошара“. Дори ако консулът не иска да помогне на Теса заради самата нея, трябва да я намерят, за да предотвратят това.
— Стига да го повярват — рече Шарлот.
— Ще го сторят, ако излезе от твоята уста — каза Старкуедър. — Ако го чуят от мен, ще ми се присмеят и ще ме отпратят като някой луд старец, както правят от години.
— О, Алойзиъс. Ужасно надценяваш доверието, което консулът има в мен. Той ще заяви, че съм глупава, доверчива жена. Ще каже, че елфът те е излъгал… е, те не могат да лъжат, но че е изкривил истината, или че е повторил онова, което е смятал за истина.
Възрастният мъж извърна очи.
— Теса Грей е ключът към плана на Мортмейн — настоя той. — Не знам как точно, но е така. Дойдох при теб, защото когато става дума за Теса, нямам доверие на Съвета. Тя е наполовина демон. Не съм забравил какво съм причинявал самият аз в миналото на създания, които бяха наполовина демони.
— Теса не е „създание“ — рече Шарлот. — Тя е момиче, което беше отвлечено и вероятно е ужасено. Не мислиш ли, че ако се сещах за какъвто и да било начин да я спасим, вече нямаше да съм го направила?
— Причинявал съм злини — каза Алойзиъс. — Сега искам да поправя стореното. Във вените на това момиче тече моята кръв, дори ако е примесена с демонска. Тя е моя правнучка. — Той вирна брадичка. Воднистите му бледи очи бяха зачервени. — Моля те само за едно, Шарлот. Когато откриеш Теса — а ти ще я откриеш — кажи й, че стига да пожелае, може да използва името Старкуедър.
„Не ме карай да съжалявам, че съм ти се доверила, Гейбриъл Лайтууд.“
Гейбриъл седеше на бюрото в стаята си. Пред него имаше лист хартия, в ръката си държеше писалка. Лампите в стаята не бяха запалени и в ъглите тегнеха мрачни сенки, източили се и по пода.