Ужасна усмивка изви устните му.
— Именно аз се промъкнах в Института в Йорк с помощта на едно от изобретенията на баща ми и подмених бебето в кошчето с мунданче. Внучката на Старкуедър, Адел.
— Адел — прошепна Теса. — Виждала съм неин портрет.
Съвсем младо момиче с дълга светла коса, облечено в старомодна детска рокля, а огромна панделка увенчаваше малката й глава. Лицето й бе слабо, бледо и болнаво, но очите й бяха блестящи.
— Тя умряла, когато сложили първите руни върху нея — каза Мортмейн със задоволство. — Умряла, пищейки, като толкова много долноземци преди нея от ръцете на ловците на сенки. А ето че сега бяха убили някого, когото обичаха. Подобаващо възмездие.
Теса го погледна с ужас. Как би могъл някой да смята, че мъчителната смърт на едно дете е подобаващо възмездие. В мислите си отново видя Джем, ръцете му — така нежни върху цигулката.
— Елизабет, майка ти, израсна, без да знае, че е ловец на сенки. Не получи руни. Разбира се, аз следях какво се случва с нея, и когато тя се омъжи за Ричард Грей, се постарах да го взема на работа. Вярвах, че липсата й на руни означава, че тя е в състояние да зачене дете, наполовина ловец на сенки и наполовина демон, и за да изпитам теорията си, изпратих при нея един демон, приел образа на баща ви. Тя никога не разбра истината.
Единствено това, че стомахът й беше празен, попречи на Теса да повърне.
— Какво сте изпратили на майка ми? Демон? Аз наполовина демон ли съм?
— Той беше велик демон, ако това е някаква утеха. Повечето от тях някога са били ангели. В собствения си образ той беше доста хубав. — Мортмейн се подсмихна. — Преди майка ти да забременее, години наред бях работил, за да завърша ангела с часовников механизъм на баща си. Успях и когато ти беше зачената, го настроих към твоя живот. Моето най-велико изобретение.
— Но защо майка ми се е съгласила да го носи?
— За да те спаси — отвърна той. — Когато забременя, тя осъзна, че нещо не е наред. Да носиш магьосническа рожба не е като да носиш обикновено дете. Тогава отидох при нея и й дадох ангела с часовников механизъм. Казах й, че ако го носи, медальонът ще опази живота на детето й. Тя ми повярва. А аз не лъжех. Ти си безсмъртна, момиче, но не и неуязвима. Можеш да бъдеш убита. Ангелът е настроен към живота ти; създаден е да те спаси, ако умираш. Възможно е да те е спасил сто пъти, още преди да се родиш, спасявал те е и след това. Спомни си всички пъти, когато си била близо до смъртта. Помисли си за начина, по който той се е намесвал.
Мислите на Теса се върнаха назад и тя видя как ангелът се спуска върху автоматона, който я душеше; как отбива настрани остриетата на създанието, нападнало я край имението Рейвънскар; как й попречи да се разбие върху скалите на дъното на клисурата.
— Ала никога не ме е спасявал от мъчения или рани.
— Не. Защото те са част от човешкото състояние.
— Както и смъртта — рече Теса. — Аз не съм човек, а вие оставихте Сестрите на мрака да ме измъчват. Никога няма да ви го простя. Дори ако успеете да ме убедите, че брат ми сам си е виновен за своята смърт, че гибелта на Томас е оправдана, че омразата ви е основателна, за това никога няма да ви простя.
Мортмейн вдигна кутията в краката си и я обърна с дъното нагоре. Разнесоха се дрънчене и трясък и отвътре изпаднаха зъбчати колелца… зъбчати колелца и палци, и зъбци, метални стружки, покрити с черна течност и най-сетне, отскачайки от върха на купчината като червена гумена топка — една отрязана глава.