Спомни си съня, който му се беше явил — синьо небе и девойката, приседнала до него на един зелен хълм. „Ти винаги ще си на първо място в сърцето ми.“ Свирепа ярост лумна в душата му. Как се осмеляваше Мортмейн да я докосва! Теса бе една от тях. Не принадлежеше на Уил — тя притежаваше твърде силен характер, за да принадлежи на когото и да било, дори на Джем — но беше част от тях и Уил изруга безмълвно консула, задето не го разбираше.
Щеше да я намери. Щеше да я открие и да я върне у дома и дори ако тя никога не го обикнеше, всичко щеше да бъде наред, тъй като щеше да е сторил това и за нея, и за себе си. Обърна се рязко към Балиос, който го погледна печално.
— Хайде, момче — подкани го Уил, докато се мяташе на седлото. — Слънцето залязва и трябва да стигнем до Хоклиф преди падането на нощта, защото май ще завали.
Младежът заби пети в хълбоците на коня и той, сякаш разбрал думите му, полетя като стрела.
— Тръгнал е към Уелс сам? — повтори Шарлот. — Как си го оставил да направи нещо толкова… толкова глупаво?
Магнус сви рамене.
— Не е мое задължение, нито някога ще бъде, да наставлявам своеволни ловци на сенки. Всъщност, дори не съм сигурен защо обвиняваш мен. Прекарах нощта в библиотеката, в очакване Уил да се появи, за да говорим, но той така и не го стори. Накрая заспах в раздела „Бяс и ликантропия“. Понякога Улси хапе и това ме тревожи.
Никой не отговори на тази забележка, макар че Шарлот придоби още по-разстроен вид. Закуската бездруго беше доста тиха, тъй като мнозина от тях липсваха. Отсъствието на Уил не беше учудило никого — бяха предположили, че е до своя парабатай. Едва когато Сирил нахлу в трапезарията, останал без дъх и развълнуван, за да им съобщи, че Балиос го няма, се беше вдигнала тревога.
При претърсването на Института бяха открили Магнус Бейн, заспал в един ъгъл на библиотеката. Шарлот го бе разтърсила, за да го събуди, и на въпроса дали има представа къде е Уил, той бе отвърнал най-искрено, че според него младежът е тръгнал към Уелс, за да открие Теса и да я върне в Института, било то крадешком или със сила. За негова изненада, тази информация беше хвърлила госпожа Брануел в паника и тя бе свикала в библиотеката среща, на която всички задължително трябваше да присъстват… дори и Гидеон, който се беше появил, като накуцваше и се облягаше тежко на една пръчка.
— Някой знае ли кога е тръгнал Уил? — попита Шарлот, застанала начело на дългата маса, край която бяха насядали останалите.
Сесили, сключила ръце пред себе си с престорена смиреност, изведнъж страшно се заинтересува от десена на килима.
— Много красиво украшение носиш, Сесили — отбеляза Шарлот, присвивайки очи при вида на рубина, който висеше около гърлото на момичето. — Май не го видях на шията ти вчера. Всъщност спомням си, че Уил го носеше. Кога ти го даде?
Момичето скръсти ръце пред гърдите си.
— Няма да кажа нищо. Решенията на брат ми са си негови, пък и вече опитахме да обясним на консула какво трябва да се направи. Тъй като Клейвът няма да помогне, Уил взе нещата в свои ръце. Не знам защо си очаквала нещо различно.
— Не мислех, че ще остави Джем — рече Шарлот и думите й сякаш стреснаха и нея самата. — Аз… дори не мога да си представя как ще му кажем, когато се събуди.
— Джем знае… — възмутено започна Сесили, но в този миг беше прекъсната и то, за нейна изненада, от Гейбриъл.
— Разбира се, че знае — заяви той. — Уил просто изпълнява дълга си на парабатай. Прави онова, което би сторил Джем, ако беше в състояние. Отишъл е вместо него. Всеки парабатай би постъпил така.
— Ти защитаваш Уил? — обади се Гидеон. — След начина, по който винаги си се държал с него? След като десетки пъти си казвал на Джем, че има ужасен вкус за парабатаи?
— Уил може и да е ужасен като човек, но постъпката му доказва, че поне не е възмутителен ловец на сенки — рече Гейбриъл, а после, улавяйки погледа на Сесили, добави: — Всъщност, може би и като човек не е чак толкова лош. В общи линии.
— Колко великодушно изказване, Гидеон — подхвърли Магнус.
— Аз съм Гейбриъл.
Магнус махна с ръка.
— Всички от рода Лайтууд ми изглеждат еднакви…
— Хм… — побърза да се намеси Гидеон, преди брат му да е замерил магьосника с първия попаднал му предмет. — Независимо от личните качества и недостатъци на Уил, както и от неспособността на някои хора да различат един Лайтууд от друг, въпросът си остава — ще тръгнем ли след Уил?