— Уил! — Шарлот вдигна ръце във въздуха. — Защо не ни каза?
— Е, книгите за демонската шарка са в библиотеката — засегнато отвърна момчето. — На никого не съм попречил да ги прочете.
— Да, но ако си знаел, че Бенедикт ще се превърне в гигантска змия, би могъл поне да го споменеш — упрекна го Шарлот. — Мисля, че мнозина биха го сметнали за интересно.
— Първо — започна Уил, — не знаех, че ще се превърне в огромен червей. Последната фаза на шарката е трансформация в демон. Би могъл да бъде всякакъв демон. И второ, това отнема седмици. Мислех, че дори пълен идиот като Гейбриъл би забелязал, че нещо става и би съобщил на някого.
— И на кого по-точно? — попита Джем, напълно основателно. Докато разговорът се водеше, той се беше приближил до Теса и сега двамата стояха съвсем близо, а дланите им се докосваха.
— На Клейва. На пощальона. На нас. На когото и да било — допълни Уил, хвърляйки подразнен поглед към Гейбриъл, който бе започнал да си възвръща цвета на лицето и изглеждаше адски ядосан.
— Не съм пълен идиот…
— По това може да се поспори — промърмори Уил.
— И както ви казах, през последната седмица татко се беше заключил в кабинета…
— И това не ти се стори достатъчно подозрително? — попита Уил.
— Не познаваш баща ни — каза Гидеон с онзи безизразен тон, който използваше понякога, когато разговорът за семейството му беше неизбежен.
След това отново се обърна към брат си, сложи ръце на раменете му и заговори с тих, равен глас, който останалите не можеха да чуят.
Джем преплете кутрето си с това на Теса — обичайният му жест на привързаност, с който девойката така бе свикнала през последните месеци, че понякога несъзнателно протягаше ръка, когато той беше до нея.
— Това булчинската ти рокля ли е? — попита той тихичко.
Тя бе спасена от необходимостта да отговори от появата на Бриджет, носеща бойно облекло, и това, че Гидеон изведнъж се обърна към тях и заяви:
— Чезуик. Трябва да отидем. Най-малкото аз и Гейбриъл.
— Да отидете сами? — Теса така се стресна, че проговори, без да са я питали. — Но защо не помолите някой да дойде с вас…
— Клейвът. — Сините очи на Уил гледаха проницателно. — Не желаят Клейвът да научи за баща им.
— А ти би ли искал — разгорещено каза Гейбриъл, — ако ставаше дума за твоето семейство? — Устните му се извиха. — Всъщност, забрави. Не е като да знаеш какво означава лоялност…
— Гейбриъл! — В гласа на Гидеон имаше строги нотки. — Не му говори по този начин.
Уил изглеждаше учуден и Теса не можеше да го вини. Като всички в Института, и Гидеон знаеше за проклятието на Уил, за убеждението, което бе причината за враждебността и рязкото му държание. Ала тази история се пазеше в тайна зад стените на Института и никой друг не я беше чувал.
— Ще дойдем с вас. Разбира се, че ще дойдем с вас. — Джем пусна ръката на Теса и пристъпи напред. — Гидеон ни помогна и ние не сме го забравили, нали, Шарлот?
— Естествено, че не — заяви Шарлот и се обърна. — Бриджет, бойното облекло…
— За щастие, аз вече съм в бойно облекло — каза Уил, докато Хенри сваляше жилетката си, за да я замени с връхната дреха на бойното облекло и колана за оръжия; Джем стори същото и изведнъж преддверието закипя: Шарлот говореше тихичко на Хенри с ръка върху корема си. Теса извърна очи от този личен момент между тях и видя глави, чернокоса и руса, доближени една до друга. Джем беше отишъл при Уил и рисуваше руна върху гърлото му. Сесили погледна към брат си и се намръщи.
— За щастие, аз също съм в бойно облекло — обяви тя.
Уил вдигна рязко глава, при което Джем възнегодува сърдито.
— В никакъв случай, Сесили.
— Нямаш право да се разпореждаш с мен. — Очите й хвърляха искри. — И аз идвам.
Уил завъртя глава към Хенри, който сви извинително рамене.
— Има право да дойде. Обучава се от близо два месеца…
— Та тя е още дете!
— Ти вършеше същото, когато беше на петнайсет — тихо каза Джем и Уил рязко се извърна към него.
За миг всички затаиха дъх, дори Гейбриъл. Джем издържа на погледа на Уил, без да трепне, и не за първи път Теса изпита чувството, че двамата разговарят безмълвно.
Уил въздъхна и притвори очи.
— Сега сигурно и Теса ще поиска да дойде.
— Разбира се, че ще дойда — заяви тя. — Може да не съм ловец на сенки, но и аз тренирам. Джем няма да отиде без мен.
— Но ти си с булчинска рокля! — изтъкна Уил.
— Е, сега, след като всички я видяхте, не мога да се омъжа с нея — отвърна тя. — Нали било на лош късмет.
Уил простена нещо на уелски — думите бяха неразбираеми, но тонът беше на човек, който си дава сметка, че е победен. От другия край на стаята Джем отправи тревожна усмивка на Теса. В този миг вратата на Института се отвори, пропускайки лъч светлина в преддверието. На прага, останал без дъх, стоеше Сирил.