Джордж Р. Р. Мартин
Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените
Част I
Танцът на Драконите е цветистото име, зад което стоят свирепите междуособни войни за Железния трон на Вестерос, които се водят от два съпернически клона на дома Таргариен през годините 129–131 след Завоеванието на Егон (сл. З. Е.).
Да се характеризират тъмните, бурни и кървави дела през този период като „танц“, ни се струва гротескно и неуместно. Без съмнение това название е било измислено от певците. „Гибелта на Драконите“ би било много по-подходящо, но традицията и времето са жигосали по страниците на историята поетичното название, така че ние ще трябва да потанцуваме заедно с останалите.
След смъртта на крал Визерис I Таргариен основните претенденти за Железния трон били двама: дъщерята на Визерис — Ренира, единственото живо дете от първия му брак, и Егон, неговият най-голям син от втората му съпруга. Сред хаоса и кръвопролитията, породени от тяхното съперничество и други крале-самозванци заявявали свои права; перчели се като глумци на сцена за седмица или лунен кръг, за да залязат толкова бързо, колкото и изгрявали.
Танцът разделил Седемте кралства на две: лордове, рицари и обикновени хора обявявали подкрепата си за едната или за другата страна и вдигали оръжие едни срещу други. Дори домът Таргариен бил разделен, защото всеки от претендентите въвлякъл във войната роднини, деца и приятели. За двете години на противоборства била платена ужасна цена от великите лордове на Вестерос, както и от техните знаменосци, рицари и поданици. Макар династията да оцеляла по време на сраженията, мощта на Таргариен била отслабена, а броят на последните в света дракони бил значително намален.
Танцът се оказал война различаваща се от всяка друга в цялата дълга история на Седемте кралства. Да, войските тръгвали в поход и водели яростни битки, но много от сблъсъците били по вода и… във въздуха, когато дракон влизал в схватка с дракон със зъби, нокти и пламък. Това била война белязана с коварство, убийство и предателство; война водена в сенките на ъглите, в сумрака на стълбищата, в залите на съветниците и дворовете на замъците, с кинжали, лъжи и отрова.
Отдавна тлеещата вражда, избухнала с ярки пламъци на третия ден от третата луна на 129 година сл. З. Е., когато в Червената цитадела на Кралски чертог, прикованият на легло от болестта си Визерис I Таргариен затворил очи за дрямка и умрял в съня си. Тялото му било открито от слуга в Часа на прилепа, когато кралят имал обичай да пие чаша греяно вино. Слугата изтичал при кралица Алисънт, чиито покои се намирали под кралските.
Той съобщил скръбната вест само и единствено на кралицата. Смъртта на краля била очаквана от известно време, и кралица Алисънт и нейните поддръжници, така наречените „зелени“1, отрано били разяснили на всички стражи и слуги на Визерис, какво трябва да правят, когато денят настъпи.
Кралица Алисънт незабавно се отправила към покоите на краля, придружена от сър Кристън Коул, лорд-командира на Кралската гвардия. След като се убедила, че Визерис е мъртъв, Нейно величество заповядала да се запечатат покоите и им поставила охрана. Слугата, който намерил краля мъртъв, също бил задържан, за да бъдат сигурни, че няма да разпространи мълвата. Сър Кристън се върнал в Кулата на Белия меч и изпратил своите братя от Кралската гвардия да призоват членовете на Малкия съвет. Това се случило в Часа на совата.
В онези времена, както и сега, заклетото братство на Кралската гвардия, се е състояло от седем рицари, мъже с доказана вярност и несъмнена доблест, тържествено заклели се да посветят живота си в защита на краля и неговите близки. Само пет бели плаща били в Кралски чертог, когато Визерис починал: самият сър Кристън, сър Арик Каргил, сър Рикард Торн, сър Стефон Дарклин и сър Уилис Фел. Сър Ерик Каргил (близнак на сър Арик) и сър Лорънт Марбранд били заедно с принцеса Ренира на Драконов камък и не участвали, нито знаели, че техните братя по оръжие са отишли да събудят членовете на Малкия съвет посред нощ.
Тези, които се събрали в покоите на кралицата, докато горе изстивало тялото на нейния повелител и съпруг били: самата кралица Алисънт; баща й сър Ото Хайтауър, Ръка на краля; сър Кристън Коул, лорд-командир на Кралската гвардия; Великият майстер Орвил; лорд Лиман Бисбъри, надзорник на хазната, старец на осемдесет години; сър Тиланд Ланистър, надзорник на корабите, роден брат на лорда на Скалата на Кастърли; Ларис Стронг по прякор Ларис Кривото стъпало, лорд на Харънхъл и надзорник на слухарите; и лорд Джаспър Уайлд, по прякор Железния Прът, юстициар2.
1
През 111 г. сл. З. Е. в Кралски чертог се състоял голям турнир в чест на петата годишнина от брака между кралица Алисънт и краля. На откриването на тържествата, кралицата била облечена е зелено, а принцесата демонстративно била в черно и червено — цветовете на Таргариен. Всички били впечатлени от това, а после започнали да наричат „черни“ и „зелени“ поддръжниците на принцесата и кралицата. На турнира доминирали „черните“, когато сър Кристън Коул, носещ почетния знак на принцеса Ренира избил от седлата им всички защитници на кралицата, в това число нейният по-малък брат сър Гуейн Хайтауър и още двама по-далечни родственика.
2
Кралски чиновник в средновековна Англия и други феодални държави, назначаван от краля за изпълнение на съдебни и административни функции в неговите владения. Термина „юстициар“ произлиза от латинското justiciarius или justitiarius, означаващо „човек на справедливостта“. — Б.ред.