Казвайки това, той станал да си върви.
Но сър Кристън Коул го блъснал обратно в креслото и прерязал гърлото му с кинжал.
Това била първата кръв пролята в Танца на драконите, кръвта на лорд Лиман Бисбъри, надзорник на хазната и лорд-ковчежник на Седемте кралства.
След смъртта на Лорд Бисбъри не били чути повече възражения. И остатъкът на нощта преминал в обмисляне на коронацията на новия крал (всички се съгласили, че трябва да бъде извършена бързо) и в съставяне на списъци с възможните съюзници и предполагаемите противници, ако принцеса Ренира откажела да признае издигането на крал Егон. Ренира се била уединила на Драконов камък, подготвяйки се за предстоящо раждане и това давало преимущество на „зелените“ на кралица Алисънт; колкото по-дълго принцесата била в неведение за смъртта на краля, толкова по-късно щяла да започне да действа.
— Може би курвата ще умре при раждането — казала кралица Алисънт.
Нито един гарван не бил изпратен тази нощ. Нито една камбана не забила. Слугите, които знаели за смъртта на краля, били хвърлени в подземията. На сър Кристън Коул възложили да арестува лордовете и рицарите, които биха застанали на страната на Ренира; всички „черни“, които са в двора.
— Не ги наранявайте, освен ако не окажат съпротива, — заповядал сър Ото Хайтауър. — Тези, които коленичат и се закълнат във вярност на крал Егон, няма да пострадат от нашите ръце.
— А тези, които не го направят? — попитал Великият майстер Орвил.
— Предатели, — казал Железния прът, — и трябва да умрат като предатели.
И тогава лорд Ларис Стронг надзорник на слухарите, заговорил за пръв и единствен път.
— Нека ние сме първите, които се закълнем, — казал той, — нека няма изменници между нас.
Кривото стъпало извадил своя кинжал и го прекарал през дланта си.
— Кръвна клетва, — изискал той — която ще свърже всички ни заедно, братя до смърт.
Всеки от заговорниците порязал своята длан и се ръкувал с останалите, заклевайки братството. Единствено кралица Алисънт освободили от полагането на клетва, защото била жена.
Над града пуквала зората, когато Алисънт изпратила кралските гвардейци, да доведат синовете й на съвета. Принц Дерон, най-кроткият от децата й, оплаквал смъртта на своя родител. Деветнадесетгодишният принц Емонд Едноокия, бил намерен в оръжейната. Той се обличал в ризница и броня за сутрешните си занятия на двора на замъка.
— Егон ли е вече нашия крал? — попитал той сър Уилис Фел. — Или ще ни се наложи да коленичим и да целунем бузите на старата курва?
Принцеса Хелена закусвала с децата си, когато гвардейците отишли при тях… но на въпроса за местонахождението на принц Егон, нейният брат и съпруг, тя отговорила само:
— Той не е в моето легло, уверявам ви. Ако искате, можете да го потърсите под завивките.
Принц Егон бил с любовница, когато го намерили. В началото принцът отказвал да стане част от плановете на майка си.
— Наследница е моята сестра, не аз, — казал той. — Що за брат ще открадне от сестра си рожденото й право?
Едва след като сър Кристън убедил наследника, че принцесата, със сигурност ще екзекутира него и братята му, Егон се разколебал.
— Докато е жив дори един законороден Таргариен, нито един Стронг не може да се надява да седне на Железния трон, — казал Коул. — Ако Ренира иска да предаде след себе си властта на своите копелета, ще й се наложи да ви обезглави.
Само и единствено това, накарало Егон да приеме предложената от Малкия съвет корона.
Сър Тиланд Ланистър, бил обявен за надзорник на хазната на мястото на покойния лорд Бисбъри и незабавно започнал да действа. Златото на короната било разделено на четири части. Едната от тях поверили на грижите на Желязната банка на Браавос, друга със силна охрана била изпратена в Скалата на Кастърли, трета изпратили в Староград. Остатъкът от богатствата бил предназначен за подкупи и дарове, а също и за наемници, ако потрябват. За да запълни мястото на сър Тиланд на поста надзорник на корабите, сир Ото изпратил гарван до Железните острови при шестнадесетгодишния дързък и кръвожаден лорд-жрец на Пайк, Далтон Грейджой по прякор Червения Кракен, предлагайки за неговата преданост адмиралско звание и място в съвета.