— И успява ли?
Усмивката й стана още по-широка.
— Прекарвам си абсолютно разкошно, като го карам да мисли, че успява.
— Какво значи това?
— Това значи, че играя с неговите карти. Той се мъчи да ме подмами в леглото си, а аз се правя на силно изкушена; той си мисли, че мога да капитулирам всеки момент. А истината е, че по-скоро бих легнала с кобра.
Каза го толкова яростно, че той се зачуди. Вътрешният инстинкт му казваше, че в признанията й има нещо недоизказано.
— Ако питаш мен, звучи малко прекалено сложно.
— В това е прелестта, драги приятелю. Къде е предизвикателството, ако можеш да предскажеш всичко? Ако искаш да знаеш абсолютната истина, никога в живота си не съм се чувствала толкова добре.
— Видях как го гледаш. Зная по себе си какво означава това за един мъж. Щастлива си, че Блакууд не те е насилил.
Тя внезапно стана и отиде до прозореца. В бялата дантела, с русата коса, падаща по гърба й, тя изглеждаше съвсем беззащитна.
— Но не е ли? — попита той грубо.
— Мейс? Не. Но идеята да се маскираме на бала бе негова. Идея, която може да хрумне на един измамник, не ти ли се струва? Скриване на самоличността. Така или иначе, вечерта ще бъде страхотна. Там ще бъде мадам Зорина, което сигурно ще е забавно. Майка ми е учила с нея, но аз никога не съм я виждала. Предчувствам, че Блакууд има намерение да действа. Сватбата е след една седмица и той няма много време.
4
Саранда пристигна на бала в прилепнала, дълбоко деколтирана рокля от тъмно кобалтовосиньо кадифе. Полата й бе драпирана богато и стигаше до обувките. По нея бяха прикачени тъмносини цветя, каквито украсяваха и шлейфа. Огърлицата й бе от холандски сини диаманти, преминавали от поколение на поколение у Ван Слайкови. Джаксън я бе дал на Лалита като сватбен подарък, а Уинстън настоя Саранда да я сложи тази вечер. Никой не я бе виждал, след като Лалита умря преди почти трийсет години. Сега легендарната огърлица искреше на шията на Саранда и падаше надолу, за да подчертае деколтето й и при всяко движение да й напомня колко е разголена. Макар да бе майстор на кражбата, тя бе пленена от усещането на диамантите върху плътта си. Когато се затоплиха от тялото й, те станаха част от нея, вдъхновяваха изобретателността й, даваха й ново и приповдигнато съзнание за възможностите на тази вечер. При всички нейни пътувания до европейските столици и до други места пръстите й не бяха докосвали такива изключителни скъпоценни камъни. С тях се чувстваше по-съблазнителна, по-чувствена, по-женствена от всякога.
Но повече от всичко я вълнуваше маската. Изработена от черно кадифе и украсена семпло с черни кехлибарени мъниста, тя скриваше самоличността й по-добре от всяка дегизировка, която бе използвала някога. Изправяше преграда между нея и останалите гости и й даваше порочно, възбуждащо усещане за анонимност, което вълнуваше измамника в нея. Скрита зад деликатната кадифена преграда, тя се чувстваше дяволски жизнена, трептяща от усещането за приключение. За пръв път откакто се бе запознала с Ван Слайк усещаше истинската си същност. Тази вечер всичко можеше да се случи. Преди балът да свърши, тя ще постави Мейс Блакууд на мястото му.
Саранда разглеждаше тълпата. Всички бяха пременени във вечерни облекла и носеха подобни маски, скриващи самоличността им. Веднъж минали по моста над калния терен около музея, те се бяха потопили в атмосферата на празника. Изграденият от розов Гранит Американски музей на естествената история бе открит преди два месеца; на тържеството присъства президентът Хейз5. Построен в един отдалечен ъгъл на Сентръл парк, той бе считан за нещо като изпитание на смелостта. Доста отдалечен от центъра награда, заобиколен почти само от празни места, музеят поставяше въпроса дали в името на науката някой ще се осмели да се пребори с неудобствата. Но под натиска на Джаксън и на в. „Глоуб“ обществото се притече на помощ и реши да събере средства за довършване на музея, като при това добави и малко блясък.
Бе очевидно, че има много за довършване, макар че гостите се радваха на музиката и на елегантните маси, отрупани с храна. Покрай някои стени още стояха скелета и чакаха довършването на проектите, което щеше да стане след като балът отмине в историята. Някои от стените бяха съвсем голи, по други бяха окачени част от експонатите. Сандъци със скулптури, които очакваха пиедесталите си, бяха подредени по ъглите на една зала. Часовой стоеше на пост и пазеше предметите от нездрав интерес, но не отказваше шампанското, предлагано отвреме-навреме от богатите меценати.
5
Rutherford Birchard Hayes (1822–1893) — деветнайсетият президент на Съединените щати (1877–1881) — Б.пр.