Този следобед в Сентръл парк бе необичайно топло за сезона, но на Саранда не й беше до хубавите гледки наоколо. Бе облечена в костюм от камилска вълна и коприна в опушено син цвят, с плисиран шлейф. Пристигна в състояние на трепетно очакване. Чудеше се какво ли е намислил Блакууд, откъде ли ще дойде заплахата. До сватбата оставаха само няколко дена. След като акцията му снощи бе прекъсната, бе много вероятно да повтори атаката. Напрегната и неспокойна, тя прекара безсънна нощ в подготовка за следващия му ход. Думите на Бат изплуваха в паметта й. Интелектът й бе ненадминат. Можеше да измисли всякаква хитрост и да спечели срещу всекиго в изпълнението си. Но в сърдечните игри, където действаха емоциите… Бат бе прав да я предупреждава. Можеше наистина да хлътне много лошо.
Блакууд закъсня. Саранда бе принудена да признае, че изглежда прекрасно в елегантния си следобеден костюм. Шапката му бе накривена. Тежката златна верижка на часовника му блестеше на следобедното слънце. Изглеждаше стара и страхотно скъпа. Мярна й се мисълта, че може да е крадена. Или я е измъкнал от някоя жена, която е съблазнил.
Отдалечиха се от алеята за коли, където следобедната тълпа още се събираше. Там, верни на ежедневния ритуал, се разхождаха на върволица с колите си богатите, аристократите и известните личности на нюйоркското общество. Те си махаха и надвикваха с поздравите си шума на колелата и конския тропот. Процесията бе бляскава. Елитът на града се явяваше тук да огледа и да бъде видян сред прохладата на зеления оазис. Саранда разпозна файтоните на фамилиите Джей6, Ливингстън7, Ван Ренсълайър8 и Стайвъсънт9. Джим Фиск и други финансисти се перчеха с богатството си в блестящи карети, теглени от коне със загладен косъм. Прекрасната младеж се стрелкаше нагоре-надолу във файтони, развявайки шарфове и копринени ветрила, за да привлича вниманието към мимолетната си красота.
Саранда разглеждаше каретите: тоалетите, за които бяха пръснати с лекота толкова пари; къщите, ограждащи парка с неговите брястове. Всичко това — чистокръвните коне, дворецът на Пето авеню, уважението, сигурността — щеше да бъде нейно.
Тази мисъл й дойде навреме. Знаеше много добре, че Блакууд я е довел тук, за да я убеди да отмени сватбата. Един поглед й беше достатъчен, за да се увери в дръзкото му убеждение, че вече го е постигнал. Стъпваше толкова уверено, дългите му крака се движеха тъй бързо, че тя едва успяваше да го следва. Начинът, по който се държеше, създаваше у нея впечатление, че му харесва да бъде в собствената си кожа… че няма нищо по-славно от това да си Мейс Блакууд. Това караше мъжете да му подражават, а жените да искат да…
Саранда тръсна глава и се върна към настоящето. След снощи бе решена да бъде нащрек. Цяла сутрин се беше готвила за този момент. Сега даже той нямаше да намери пролука в бронята й.
— Чух, че вашият приятел, шерифът, си заминал със следобедния влак — каза Мейс, прекъсвайки мълчанието. Досега Саранда изчакваше първия му ход.
Тя му хвърли предпазлив поглед отстрани.
— Приятел? Запознах се с господин Мастърсън едва тази събота. Какво ви е прихванало да го наричате мой приятел?
— Работата ми е да познавам хората, госпожице Вурс.
— Работата ви. Като вестникар, искате да кажете.
— Естествено. Което ни връща към актуалния въпрос. Не си мислете, че не съм забелязал маневрите ви. Фактически аз разбрах, че поканата към Мастърсън да дойде тук е направена по ваше предложение и изобщо не е идея на Уинстън.
Тя се чудеше с какъв отговор да излезе от неудобното положение, когато спасението пристигна в лицето на някакъв мъж, който се блъсна в тях. Той сграбчи Мейс за ръката и започна да се оправдава:
— Ужасно съжалявам! — извика човекът, очевадно смутен от нескопосаното си поведение. Беше стар; шапката му бе нахлупена така, че скриваше почти цялото му лице. Облеклото му бе виждало и по-добри времена. Прокара пръсти по безукорния пролетен костюм на Блакууд. — Простете ми! Не зная какво ми стана. Нали не ви ударих много?
— Няма ми нищо — отговори сковано Блакууд.
След като се извини още веднъж, човекът се отдалечи. Смаяна, Саранда осъзна, че старецът бе задигнал портфейла на Блакууд!
Мейс, властващият принц на клана Блакууд, бе ограбен посред бял ден, в Сентръл парк — най-сигурния, най-охраняван район на града! Семейство Блакууд бяха просъществували триста години като майсторите джебчии с най-ловки ръце! Бе толкова невероятно, че с мъка се въздържа да не избухне в смях.
6
Потомци на John Jay (1745–1829) — американски държавник и дипломат, първият върховен съдия на Съединените щати — Б.пр.
7
Потомци на Robert R. Livingston (1746–1813) — американски държавник, един от авторите на Декларацията за независимост — Б.пр.
8
Потомци на Kiliaen van Rensselaer (1595–1644) — холандски търговец, колонизирал голяма част от щата Ню Йорк, и на Stephen van Rensselaer (1764–1839) — американски военен и политически лидер — Б.пр.
9
Потомци на Peter Stuyvcsant (1592–1672) — холандски колониален администратор, генерал-губернатор на Нова Холандия през годините 1646–1664, известен още като първия кмет на град Ню Йорк. (Нова Холандия е ранна холандска колония, обхващаща няколко поселения по р. Хъдзън и по долното течение на р. Делауеър. През 1664 г. англичаните ги включват в щатите Делауеър, Ню Джързи и Ню Йорк) — Б.пр.