— Така значи — промърмори мрачно Джаксън.
Тя пак си пое дъх и продължи с по-мек тон.
— Моят баща беше майстор на измамата, най-добрият от всички поколения досега. Бе забележителен, можеше да изиграе даже мен. Но въпреки всичко никога не забравяше, че принадлежи към долните класи, че каквито и успехи да има, винаги ще сме изправени срещу всички останали. Не ме разбирайте неправилно. Той обичаше занаята си и беше истински артист в него10. Не се чувстваше жив, ако не използваше сръчността си, за да замаже някому очите. Парите не го интересуваха. Той ценеше предизвикателството, чистото противопоставяне на играта.
Джаксън огледа скъпите дреболии из кабинета, сякаш се питаше дали не липсва нещо. Тя предпочете да не обърне внимание на това.
— Колкото и да обичаше професията си, благодарение на нея баща ми живееше много трудно. Получаваше удари отвсякъде, даже лежа в затвора един-два пъти. Страхувам се, че е страдал много, както и майка ми. В подземния свят — додаде тя, като леко вдигна глава — считаха баща ми за цар на измамниците. Своего рода аристократ. Но въпреки това истинските аристократи го гледаха отвисоко и го петняха.
— И той не се учудваше? — Джаксън не можеше да повярва.
— Разбира се, че не. Тази дискриминация отдавна бе станала традиция за нашето семейство. Но когато пораснах, това започна да го безпокои. Като всеки нормален баща, той ме обичаше много. Искаше да живея по-добре, да изоставя света на несигурността и на непрекъснатото бягство. Тревожеше се, че ще страдам като родителите си. Мразеше класовата система на Англия и искаше да я надрасна. Да бъда дама. Да стана аристократка.
— Искаш да кажеш, че е имал намерение да те продаде на онзи, който даде по-висока цена.
В нея проблесна гняв.
— Не съм очаквала да ме разберете. Не можете и да си представите какво значи да произлизаш от такива среди. Ако се придържаме към обичайните стандарти, мога да приема, че мисленето на баща ми бе изкривено. Но за мен той не искаше повече, отколкото другите бащи желаят за децата си. Просто по-добър живот. Затова започна отрано и замисли най-сложния удар в кариерата си. Бях още дете, когато започна да ме подготвя да се омъжа за аристократ. Учеше ме да говоря правилно, да се обличам, да танцувам и да разговарям така, че никой да не може да се досети откъде съм излязла. С годините това стана моя втора природа. Стремях се към това, колкото и той. От малка знаех, че съм предопределена за нещо особено. Той винаги ме наричаше „принцеса“, сякаш за да ми го напомня. Казваше ми, че съм по-добра от другите и че съм родена за член на кралското семейство. Трагедията бе, че му вярвах.
— Трагедия? — попита Уинстън.
— Ще бъда откровена. Баща ми ме готвеше да се омъжа за принц, но в същото време аз учех и други неща. Той не се и опита да ме учи на триковете на своя занаят. Но аз бях умна. Виждах каква радост му доставя работата му и исках да я споделя с него. Когато го питах как прави някой номер, той грубо ми отказваше. Но аз сядах на коляното му — на устните й се появи нежна усмивка — и го молех, докато се съгласи. Установих, че съм дъщеря на баща си, и то повече, отколкото той искаше да признае. — Въздъхна леко. — Можете да си представите дилемата, пред която бях изправена. Обичах баща си неимоверно. За мен той бе всичко. Но колкото и да харесвах пътя, който бе избрал за мен, обичах и живота.
Уинстън се взираше в нея. Очевадно бе изпаднал в шок. Джаксън се размърда в стола си.
— Спомена за трагедия.
Застанала с гръб към него, тя гледаше огъня.
— Родителите ми бяха убити, когато бях на тринайсет. Беше ужасно. Опитах се да им помогна, но — гласът й трепна — ми попречиха — завърши тя мрачно. Спомняше си ясно всичко — пламъците, писъците, отвратителния смях, когато Ланс Блакууд…
Саранда тръсна глава, за да отхвърли видението и с усилие се върна към разказа си.
— Минаха години, докато се съвзема от… последиците на смъртта на родителите си. Когато най-после това стана, направих единственото нещо, което можех да направя — тръгнах да пътувам из Европа и да усъвършенствам техниката си. Мечтата на баща ми за мен буквално бе изгоряла в пламъците. Нямах от какво да живея освен от своя ум и от това, на което баща ми ме бе научил.
— Защо не се омъжи, както искаше баща ти?
Остра болка я преряза през стомаха. Тя се подпря с ръце на камината и пое дълбоко дъх. От години не си бе позволявала да мисли затова. Даже след толкова време беше много болезнено да си спомня.
— Направих всичко по силите си, за да се съвзема. Не забравяйте, че бях само на тринайсет години.
10
Тук има игра на думи. Английският израз „confidence artist“ (съкратено „соn artist“ или „соn“) означава „измамник“, „мошеник“ или „краден“, разбирано като постоянен занаят — Б.пр.