Още бе наведена над него, когато в стаята влезе някой. Погледна нагоре и видя масивната фигура и червените бакенбарди на Сандър Маклауд.
— Бях в тоалетната, когато чух… — Той спря сепнато. На лицето му се изписа ужас.
— Помогнете ми — помоли тя.
— Велики Боже! Какво сте направили?
Тя се изправи бавно на разтрепераните си крака.
— Направила? Не съм…
— Вие сте ги убили!
— Не. Грешите. — Погледна към пистолета, който се полюляваше в ръката й. Пръстите й се разтвориха конвулсивно и оръжието падна на земята. — Не!
Маклауд показа глава през вратата и изкрещя за иконома. Отговор не последва. Джаксън бе освободил слугите за вечерта. Той се обърна към нея.
— Не мърдайте, вие…
Той тръгна към вратата. Тя извика ужасено:
— Къде отивате?
— Вие как мислите?
Преди да успее да го спре, той бързаше по коридора. Тя чу вратата да се отваря и, преди да има време да помисли, той вече викаше полиция колкото му глас държи. Макар изтръпнала от шока и парализирана от страх, положението, в което бе изпаднала, започна да изплува над бъркотията в съзнанието й. Трябваше да действа бързо. Нямаше време да ги оплаква. Не знаеше какво прави Маклауд тук. Възможно бе доверчивият Джаксън да му е разказал историята. Ако беше така, сигурно щяха да я обявят за виновна още преди съда. Влиянието на Маклауд бе застрашително. Изправени пред неговото свидетелство, никакви обяснения не можеха да убедят полицията, че една авантюристка, успяла да се омъжи в най-високопоставено нюйоркско семейство, не ги е застреляла, когато са я разкрили.
Ослепяваща паника затъмни разсъдъка й. Тя изтича нагоре до стаята на Уинстън и грабна куфара, приготвен за медения им месец в Ниагара. Погледна за пари в шкафа, но не намери. Нямаше и време за търсене. Още се чуваха виковете на Маклауд на улицата. Насред Пето авеню нямаше да мине много време, докато някой полицай ги чуе.
Саранда се промъкна надолу по стълбата, изтича през къщата и блъсна задната врата. Заключено. Опита резето. На предната врата вече се чуваха гласове. С треперещи ръце разклати ключалката. Нямаше да се откаже. Инстинктът за самосъхранение бе твърде силен и дълбоко вкоренен в резултат на поколения опасни бягства. Стъпките вече наближаваха, когато резето се отвори под треперещите й ръце. Та изтича навън точно навреме. Милостивата нощ я скри в своето студено и тъмно убежище.
12
По всяко време на денонощието Баури13 дишаше и пулсираше със своя особен, странен начин на живот. През деня той бе убежище на търсачи на сделки. С настъпването на здрача се превръщаше в гнездо на удоволствията и на порока. Саранда обикаляше барове, хотели, бирарии, мюзикхолите, евтини театри, ресторанти и разни малки и странни музеи.
Насилието бе нещо обикновено в района. Хулигани, скитници и пияни главорези, с каквито бе населен, се биеха нощем за пари. Майка на тези боксьори бе нищетата. Градът привличаше мъже с необикновена сила и физическа виталност, но интелигентността и амбициите на много от тях биваха разпилявани, защото не им стигаха средства. Често като единствен източник на доходи оставаше бруталната експлоатация на юмруците им.
Както с всичко останало, районът се перчеше с неуважението си към закона. Сляпата Темида бе опасна за имигрантите, набутани като плъхове в кафез в бордеите на един преситен град. Законите застрашаваха дейностите, които правеха съществуването поносимо. Привържениците на въздържанието постоянно заплашваха да затворят кръчмите в неделните дни — единственото време, когато работниците можеха да пийнат нещо. В района практически нямаше клубове. От собствениците на таверни и от файтонджиите се искаше да притежават разрешителни, но за да подадат молба, трябваше да имат гражданство. Докато реформаторите на Горен Манхатън заклеймяваха порока, насилието и беззаконието, Баури стягаше редиците и бранеше собствените си закони.
С една дума, Баури бе идеалното място да се скриеш.
Бирарията бе задимена и вонеше на вкисната бира и на некъпани мъжки тела. Мъжете, насядали пред халбите по дългите дървени маси, вдигнаха очи, когато влезе Саранда. В своята сватбена рокля нямаше как да не предизвика раздвижване. Сгуши се смутено под погледите им. Би предпочела да се смеси незабелязано с тях. Но в този момент не можеше да направи нищо. Не бе имала време да се преоблече и първата й работа бе да намери къде да се скрие.
Най-после видя човека, когото търсеше. Той се смееше и се чукаше с приятели на една маса. Тя побърза да се приближи до тях. В момента искаше само да стане невидима.
— Стъбс, трябва да поговорим.
13
The Bowery — улица и район в Долен Манхатън. Ню Йорк сити, известни и с това, че там се навъртат много асоциални елементи. Като съществително нарицателно bowery означава ферма или плантация, притежавана от някой от първите холандски заселници на Ню Йорк. Името на района е останало от името на имението на Питър Стайвъсънт — Б.пр.