Викаха му Стъбс, защото вместо пръсти имаше дебели чукани14. Но беше най-добрият в бизнеса и знаеше повече от всички в Долен Манхатън за нюйоркския подземен свят.
Мъжете се надпреварваха да се хвалят с подвизите си. В средата на един пристъп от неудържим смях Стъбс я погледна. Ухиленото му лице тутакси стана сериозно и на него се изписа уважение.
— О, здрасти! — поздрави я той, очевидно изненадан от това видение в бяла коприна, украсено с искрящи диаманти, с перли в косата, приличащо на ангел небесен. След като се посъвзе, той каза: — При нас е кралското семейство. Запознайте се с най-добрата от проклетите…
Тя прекъсна Стъбс, преди да стигне прекалено далече.
— Нуждая се от помощта ти.
Той усети състоянието й, кимна на момчетата за довиждане, стана и я заведе до една странична маса. Следваха ги цинични коментари. Без да обръща внимание, Саранда седна с гръб към всички и усети как полумракът я обгръща с безопасност и я успокоява, макар че сърцето й още не се бе успокоило.
— В беда съм — започна тя без предисловия. Говореше много тихо.
— Ти си в беда?
— Обвиниха ме, че съм убила семейство Ван Слайк.
Стъбс ставаше все по-сериозен.
— Кой те обвини? — И той започна да говори почти шепнешком.
— Полицията.
— Какво ги накара да мислят така?
— Убиха ги тази вечер, преди малко. Бях се навела над Уинстън, когато Сандър Маклауд влезе в стаята. Мисля, че каза, че бил в тоалетната. Все едно, той веднага заключи, че аз съм ги убила и се разкрещя за полицията. Дойдох тук колкото можах по-бързо.
— Боже! Сандър Маклауд! Какво е търсил там?
— Не зная. Не знаех, че е там. Сигурно беше дошъл да се чукне с Джаксън за сватбата или нещо подобно.
— Възможно ли е той да ги е убил?
— Не. Аз видях кой ги уби.
— Кой беше?
Тя покри лице с длани. И сега не можеше да го повярва. Знаеше, че Блакууд бяха прибягвали до убийство и друг път. Но онова бе Ланс. Тя нямаше доказателства, че е замесен и Мейс. След миналата нощ искаше да вярва…
Какво?
Въпреки това, което му каза, никога не бе мислила за него като за убиец. Ланс Блакууд бе некадърен измамник и затова бе принуден да прибягва до отчаяни действия. Но Мейс бе майстор, фактически бе най-добрият, когото бе виждала през живота си. Никога не би помислила, че той е способен да застреля хладнокръвно хора, които са му се доверили от все сърце.
Но той го направи. Саранда го видя как бяга. Не можеше да има грешка.
Разтри чело. Главата я болеше.
— Един мошеник на име Блакууд ме нареди така. Дълга история. Улиците вече гъмжат от полиция. Стъбс, нуждая се от скривалище. Само докато се разнесе пушекът.
— Готово. Можеш да използваш стаята ми горе. Аз ще спя при един приятел.
— Благодаря ти. Трябват ми и някакви дрехи. Нещо обикновено и незабележимо. Памучен оксфорд. Не, по-добре кафяв муселин. Или сив. Нещо, което се слива с околното. Не мога да се разхождам в дрехи от „Уърт“ и с диаманти. И понеже заговорих за диаманти, виж какво можеш да получиш за тези тук. — Тя сне диамантените гривни от ръцете си и му го подаде. Беше ги носила майката на Уинстън, Лалита. Бяха част от сватбения подарък на Уинстън. — Трябват ми пари.
Той ги разгледа с опитно око.
— Срамота е да се разделяш с тях. Това са стари холандски диаманти. Осемнайсети век, предполагам. По дяволите, та те нямат цена! Тук наоколо няма да вземеш и пет процента от стойността им.
Тя помисли със съжаление за сините диаманти в касата на Ван Слайк.
— Това е всичко, което имам. О, и това. — Тя вдигна ръце, разкопча перлите и ги сне от главата си.
— Не искаш ли да ги задържиш?
— Бижутата не ме интересуват. Искам да живея достатъчно дълго, че да дам на Блакууд да разбере какво мисля за делата му.
Стъбс напъха бижутата в джоба си и въздъхна тежко.
— Не искам да те лъжа, Саранда. Ще направя каквото мога. Ще те скрия, ще ти намеря дрехи, даже ще разузная. Дължа ти го. Професионална вежливост, може да се каже. Зная, че ти би направила същото за мен. Но да убиеш Ван Слайкови, за Бога…
— Казах ти, не съм аз.
— Помня и ти вярвам. Но трябва да ти кажа направо. Сандър Маклауд е почти най-важната клечка в този град, направо след самия Джаксън ван Слайк. Ако той те посочи с пръст… няма да имаш време да се помолиш.
— Точно от това се страхувам.
Само след три дена Саранда започна да разбира, че е изпаднала в по-тежка беда, отколкото си представяше първоначално. Вестниците, които й носеше Стъбс, печатаха на първа страница сензационни статии за убийството и заклеймяваха името й. Още по-лошо: Сандър Маклауд изнасяше смайващи и необясними обвинения. Той не само я обвиняваше в убийството на двамата Ван Слайк, но разкриваше и факта, че тя е известна престъпница, че истинското й име е Саранда Шъруин и че е убила Джаксън и Уинстън, защото те са установили истинската й самоличност след сватбата и й заповядали да се маха. Твърдеше, че Джаксън му е признал всичко това минути, преди да умре.