Всичко започна с една свада. Някакъв каубой, загубил парите си на комар, се разбесня, простреля ръката на собственика и хукна по улицата с размахан пистолет, заплашвайки клиентите, че ще ги изпозастреля, ако парите не му бъдат върнати. Някой изтича за шерифа и Бат довтаса посред бъркотията като ураган. Спокойно размахвайки бастуна си като тояга, той се приближи до грубиянина и му заговори с твърд, но странно успокояващ глас, както се говори на уплашено конче:
— Ще взема тази играчка — имаше пред вид револвера на мъжа. — Може да не си чувал, но нашият закон забранява носенето на огнестрелно оръжие. Тъй като си отскоро в града, този път ти се размина.
Каубоят се огледа смаяно към десетките въоръжени мъже наоколо Възползвал се от разсейването, Бат скочи и яко перна нападателя с бастуна по главата. Той падна в несвяст. Тази прославена хватка се нарича „обизонване“, а автор на термина бе старият познат на Саранда — Уайът Ърп. Това беше неговият уникален начин за усмиряване на затворниците. Само че Бат използваше бастуна си, а Уайът намираше за по-удобна дръжката на колта.
Някакъв мъж дотича и вдигна човека на ръце.
— Занеси го в кафеза — заповяда Бат. — Като се съвземе, глоби го. И съобщи на доктора, че му се отваря работа.
Тръгна си. Бъркотията наоколо не се беше променила и с една йота.
Саранда не му се обади. Предпочиташе да го види на четири очи. Но използва суматохата, за да се изскубне от хватката на каубоя и да избяга към задната улица. Там бе малко по-спокойно. Зрелището, което представляваха дивите тексасци, я убеди, че не трябва да има нищо общо с тях — поне нощем. Пък и отникъде не можеше да разчита на помощ. Реши засега да потърси някоя по-лесна жертва, може би някой търговец, който да се съжали над една самотна жена и да не е толкова пиян, че да я закача.
Видя подобен мъж да излиза от близкия публичен дом. Доволният израз на лицето му даваше надежда, че може би е достатъчно добре разположен, за да прояви щедрост. Саранда бръкна под полите си, откачи една евтина камея от фустата си, придаде си паникьосан вид и се втурна към господина, като викаше задъхано с новопридобития си канзаски акцент, репетиран цял следобед насаме:
— Господине! О, благодаря на Бога, че срещам човек! Ужасно се нуждая от помощ, а не зная към кого да се обърна!
Човекът се стресна, когато тя докосна ръката му, но при вида на разплаканото й лице чертите му се поотпуснаха.
— Какво има, скъпа?
— Току-що убиха брат ми — изхълца тя. — Нагоре по улицата. Сигурно сте чули изстрелите.
— Е, скъпа, искам да кажа… — И в момента се стреляше. Тук стрелбата бе като скрибуцането на трамваите в Ню Йорк.
— Разбира се, колко съм глупава! Не мога да мисля ясно. Вие разбирате. Той бе единственият ми жив роднина. Дойдох чак от Топика21 да се видим, след като ми писа, че ще кара стадата насам. И сега, някакво глупаво недоразумение и той… той е мъртъв! А аз нямам с какво да си купя билет за влака до дома!
Тя отпусна доверчиво глава на рамото му, а той започна да рови по джобовете си за кърпичка.
— Млада госпожице, не зная какво мога да направя за вас…
— О, благодаря ви — бързо каза тя, изпреварвайки предложението му. — На този свят ми остана само това — камеята на мама. — Повдигна я от шията си. — Не зная как ще се разделя с нея, но трябва да закарам брат си у дома, нали? Ако бихте могли да я купите, много ще ми помогнете. — Тя се приближи и погали мускулите на ръката му под сакото в израз на несъзнателна молба. — Ще ви бъда ужасно благодарна, само ми помогнете. Аз просто… — разплака се отново. — Аз просто не зная какво друго мога да направя.
Той намери кърпичката и се опита непохватно да попие сълзите й. Тъй като не предложи пари, тя се разплака още по-силно. Проститутки в различни етапи на разсъбличането занадничаха от прозорците.
Човекът започна да си дава сметка, че тяхната сцена ще направи по-силно впечатление от всяка стрелба.
— Хайде, скъпа, моля ви, не плачете. Колко искате за тази огърлица?
— Петдесет долара ще ми помогнат много. Ще мога да закарам брат си…
— Петдесет долара! — Саранда започна да вие. — Да, да. Хайде, ето. Петдесет, нали така казахте?
Тя се раздели трепереща с герданчето.
— Ще го пазите, нали? Само то ми остана от любимата ми майка! — Изхълца за последен път, обърна се и хукна по една пътека, като че ли всичко това бе твърде много, за да го понесе.
Малко по-нататък, докато напъхваше парите в пазвата си, тя се стресна от внезапно блеснала светлина. Някой драсна клечка кибрит о стената. В сянката стоеше мъж с нахлупена над лицето шапка; обърна се настрани, докато си палеше цигарата.