— Ако ме оставиш да продължа, може да останеш доволна.
Тя махна с ръка.
— Разбира се.
— Да се наричаш госпожица Шъруин е опасно, съгласен съм. Но и Саранда — също.
Сърцето й подскочи, когато той произнесе името й.
— Не. Не Саранда — съгласи се тя.
— Как да те наричам тогава?
— Пет пари не давам как ще ме наричаш. Имала съм много имена. Каквото едното, такива и другите.
Той се облегна на лакът и я загледа с присвити очи.
— Какво ще кажеш за Дъсти?
— Дъсти? Както по мебелите… прашно?22
— Дъсти. Като цвета на косата ти. — Той се пресегна и пипна една от копринените къдрици. Тя се отдръпна. Мейс остави къдрицата да се изплъзне между пръстите му, тупна я по гърба и от там се вдигна облаче прах. — И като тебе… прашна.
Саранда се извърна. Това, което й каза, я бе развълнувало.
— Не е кой знае какъв комплимент. Със същия успех можеш да ме наречеш и Дърти!23
— Много добре…
— Да не си посмял!
Той се позасмя.
— Мислех си, че не даваш пет пари как те наричам.
— Бъди любезен да ми кажеш дали наистина имаш намерение да говориш по работа, или ще предоставиш това на мен.
— Добре. Ще бъда съвсем честен. Двамата знаем много добре кои сме и какво искаме. Аз искам „Глоуб“, а ти — да се изчистиш от обвиненията, които неизбежно биха те довели до екзекуция.
— Е, това наистина е честно.
— Както разбирам, единственият начин да получа вестника е чрез теб.
— Поправка: можеш да получиш вестника само през трупа ми.
— Виж сега, госпожице Шъруин. Това не ми харесва повече, отколкото на теб. И аз бих предпочел повече никога да не те срещна. Но аз се нуждая от теб също толкова, колкото ти — от мен. Което значи, че трябва да работим заедно.
— И как… по-точно… се нуждая аз от теб? — Покрай очевидното, искаше да добави тя.
— Ти си най-търсената жена в Америка. А аз мога да докажа, че си невинна.
— Как?
— Приказките на Маклауд са фарс, зная го. И двамата с тебе знаем, че казах истината на Джаксън преди сватбата. И че той нямаше намерение да те изхвърли… макар че аз се мъчих да го убедя да направи точно това.
— Знаейки това и доказвайки го…
Той й махна да мълчи. Стана, отиде да си вземе сакото и се върна; в ръка държеше плик, оцветен в делфийско синьо — цвета на Ван Слайк. Подаде й го. Тя не го докосна; взираше се в дребния, изправен почерк на Джаксън. Писмото бе адресирано до Арчър, в хотела му.
Тъй като тя не помръдваше, той извади писмото от плика и го разтвори пред нея да го прочете.
Писмото гласеше:
Драги Арчър, никога не сме се изправяш пред такива различия, пред каквито сме изправени сега. Винаги съм ви считал повече за син, отколкото за служител. При други обстоятелства с удоволствие и без колебание бих оставил вестника във вашите силни ръце. Но вие трябва да разберете: Уинстън обича Сара, аз — също. Ние преценихме внимателно вашите предупреждения, че една авантюристка рядко се променя и че тя просто иска да вземе от нас всичко, каквото може. Ние просто не вярваме на това. Знаем, че Сара има добро сърце, както познаваме и вашата доброта. Желанието ни е тя да се омъжи за Уинстън и да стане достоен член на нашето семейство. Казахме й го. И това трябва да спре дотук. Голямото ми желание е да забравите каквото знаете и да се отнасяте към бъдещата ми снаха със същото уважение, любезност и внимание, с които аз съм се отнасял към вас. Ще считам това за голяма любезност към стареца, който много ви обича.
Писмото беше подписано просто: Джаксън.
Саранда се натъжи, когато прочете за предаността на този човек — не само към нея, но и към Блакууд. Беше се хванал на въдицата не на един, а на двама измамници. И плати ужасна цена за добротата си.
Тя сложи ръце в скута и наведе глава.
Мейс прибра писмото в джоба на сакото си и седна отново до нея.
— Това писмо носи дата преди сватбата. То доказва, че Маклауд лъже; то анулира мотива. Ако Джаксън те е приел с толкова… обич — той като че ли се задави с тази дума — в семейството си, ти не си имала причина да го убиваш.
— Защо тогава Маклауд лъже?
— Защото иска вестника, разбира се. Той е против всяка теза, защищавана на страниците му. Иска да прекрати битката срещу грабителите и за правата на имигрантите… Защото всичко това застрашава не само неговото съществуване, но и това на приятелчетата му. Години наред той проповядва против Ван Слайк и се мъчи с всички средства да унищожи вестника и нарастващото му влияние. Но досега не е имал успех.
— Имаш пред вид, че той е накарал да убият Ван Слайк, за да се докопа до вестника?
— Точно така.
— Но Сандър Маклауд е един от най-уважаваните хора в Ню Йорк…