— Няма да отида в Мексико. Отивам в Канада.
— Мексико е по-близо.
— Канада е капан за Блакууд. Щом пристигне там, властите ще го затворят и ще го изпратят в Англия, окован във вериги. А аз ще стоя на кея и ще махам за сбогом.
Бат помълча за момент, като поглаждаше мустаците си.
— Проверих туй онуй.
— За Блакууд ли?
— Телеграфирах в Ню Йорк. Изглежда, че закрива вестника.
— Той не каза нищо такова. Защо ще го закрива?
— Не се стреми към наградата. Обявил се е публично в твоя защита. Напуснал демонстративно. Всички вестници в Ню Йорк са полудели. С изключение на „Глоуб“, разбира се.
— Той ме е защитил?
— Така ми бе казано.
— Не се прави на светец. Ако това е вярно…
— Казах ти: всички вестници са писали за това.
— …той е имал сериозни причини. И те са част от голям план.
Бат я погледна замислено.
— Вярвам му. Знаеш ли, не бих го казал, ако допусках, че той те застрашава. Защо не му дадеш един шанс, скъпа? Не е ли вече време да повярваш на някого?
Саранда се извърна, смаяна от това предателство.
— Да повярвам на един Блакууд? По-скоро бих се доверила на кобра.
— Даже кобрите си сменят кожата.
— Не познаваш Блакууд, както аз го познавам. Те са като мен, но нямат и помен от съвест. Вземат, каквото поискат, без да помислят дали някой ще бъде наранен. Аз пък мисля и си държа очите отворени. Смъртта на двама чудесни мъже ме преследва, защото не спрях Блакууд навреме. Само аз знаех кой всъщност е той, а си играех игрички с него. Не направих нищо повече. Нищичко! Изглежда все още единствено аз зная какво всъщност представлява Мейс. И е мой дълг да го спра.
— И ще се оставиш законът да те осъди и да те убие?
— Няма.
— Досега късметът работеше за теб. Но това не трае вечно.
— Трябва ми още малко късмет да се докопам до Канада. Само за това се моля.
Тя вече бе хванала дръжката на вратата, когато тихият му глас я закова на място.
— Той е влюбен в теб.
Саранда се обърна бавно.
— Мислиш си, че всички са влюбени в мен.
Бат бе тъжен и примирен.
— Не го знае, но е влюбен.
Саранда вдигна вежди и попита саркастично:
— Толкова влюбен, че да убие двама души, за да стигне до мен?
Но по пътя към хотела тя срещна доказателството, че е на грешен път. От една кръчма се изсипа шумна група каубои. Тя ги заобиколи, но спря като закована. Сред тях вървеше един мъртвец. Беше Ланс Блакууд — физическото въплъщение на злото.
Когато той вдигна глава и се засмя на грубата шега на един от групата, Саранда го позна. Мъчителен спазъм сви стомаха й. Приликата с брат му Мейс бе поразителна — висок, с черна къдрава коса и тъмносини очи. Само че едното му око бе обезобразено от белег и гледаше накриво, сякаш се хилеше злобно. Имаше и други, по-тънки разлики. Ланс бе по-слаб, по-груб и по-открит от Мейс. Мейс бе истински майстор да изобрази на лицето си чувство, каквото пожелае. Ланс винаги бе готов да избухне гневно и това го правеше да изглежда, че вибрира даже и когато бе спокоен. Притежаваше самодоволната увереност на надут паун. Но тя видя в единственото му зрящо око предизвикателството на човек, който няма намерение да хвърля топа. С годините животът на измамник го бе състарил. Беше с две години по-млад от Мейс, но изглеждаше много по-възрастен.
— Хайде, народе! — извика той с пиянски жест. — Аз черпя!
Тя познаваше този груб глас с презрителни интонации. Ланс никога няма да се отърве от този тежък акцент на кокни.24
Саранда трепереше неудържимо. Несъзнателно бе събрала предницата на полата си в стегната топка. Забравила бе да диша. Над горната й устна изби пот. Гадеше й се. Стоеше разтреперана и замаяна и си спомняше онова безмилостно, ухилено лице и пламъците, които ги обхващаха…
Споменът я парализира. Изгарящи, горчиви видения извираха от онзи тъмен ъгъл на съзнанието й, където ги бе погребала с много усилия. Сълзи изпълниха очите й, когато си спомни безпомощността, бруталната ярост и последиците, променили живота й и станали причина да се презира и да се страхува от самата себе си.
Не е ли време да повярваш на някого?
Благодарение на Ланс Блакууд не можеше да вярва и на себе си.
Не беше убийца, но убийството беше в сърцето й. Залитна като в транс към най-близкото буре с вода. Бат й бе казал, че Уайът Ърп крие за всеки случай няколко пушки зад буретата с вода по улиците. Ако някога е съществувал подходящ случай, това беше сега. Пресегна се зад дървеното буре. Ръката й напипа студеното стоманено дуло на една „Шарпс–50“ — предпочитаното оръжие на ловците на бизони в прерията.
24
Cockney (англ.) — коренните жители на източните райони на Лондон; техният говор — Б.пр.