— Бихме могли да поговорим по-късно за това, Сандър — каза успокоително Джаксън. — На четири очи.
Човекът замълча с нещастен израз на лицето, но очевидно очакваше да хване Джаксън насаме. Джаксън ги представи:
— Господин Мастърсън, позволете да ви представя Сандър Маклауд, един от нашите изтъкнати бизнесмени. А това е Арчър.
Арчър пристъпи напред с дръзка, самоуверена усмивка. Беше се отърсил от сблъсъка с Маклауд, сякаш бе нещо маловажно.
— Шериф Мастърсън, за мен е голямо удоволствие да се запозная най-после с вас. Извинете ме, че не ви посрещнах на гарата. Вестникът ми отнема повече време, отколкото бих искал понякога.
Той протегна голямата си ръка. Бат я стисна и се възползва от възможността да го разгледа по-подробно. Бе на около трийсет и пет, елегантно облечен като всички останали мъже. Черният фрак и снежнобялата риза правеха матовия цвят на кожата му съвършен. Но в него имаше нещо различно. Изпод блестящата си външност той излъчваше сила и мъжественост. В орловия му нос, в изпъкналото чело, в тъмните, блеснали като среднощно небе очи, пронизващи като копия, се отразяваше стаена мъжка сила. Долната му челюст бе изваяна и твърда като гранит. Макар че беше гладко избръснат, Бат усети как отдолу напира тъмна четина. Устата му бе голяма, твърда и чувствена, а зъбите — толкова бели и силни, че напомниха на Бат за вълк. На двете си бузи имаше трапчинки, но не скромни, големи колко върха на пръста, а дълга, вертикални гънки; когато се усмихваше, те му придаваха хитър и дяволит вид. Това бе арогантна усмивка, безмилостно самоуверена гримаса; съчетана с пронизващия му поглед, тя караше присъстващите дами да разперват несъзнателно ветрилата. Да, въпреки очарованието на присъствието си, макар въздухът около него да пращеше от завидна жизненост, той гледаше Бат като че ли бе единственият човек в залата.
Говореше очарователно, сякаш нищо не можеше да му достави по-голямо удоволствие от здрависването с канзаския юрист, когото бе очаквал през цялото време. Бе минал през струпаните в залата хора с елегантна лекота, като да се бе родил с нея. Но имаше нещо озадачаващо… На Бат му се струваше, че изглежда повече като циганин, отколкото като английски джентълмен. Това можеше да обясни и мургавия цвят на кожата му, и това, че прилича на пират.
— Вашето посещение ще да е много интересно, господин Мастърсън — каза Саранда с американския си акцент. — Мисля, че господин Арчър е замислил някои забавления.
— Естествено, ще направим обиколка на града — каза Арчър с подкупваща усмивка. — Ще ви покажем и вестника, ако това ви интересува. Утре вечер има благотворителен маскиран бал за Музея на естествената история. Мадам Зорина също ще бъде там.
— Коя е мадам Зорина? — попита Бат.
Пълният мъж, който одеве бе притиснал Арчър, изскочи от мрачното си настроение и се включи в разговора.
— Мадам Зорина — каза той — е най-известната гадателка в света. Дошла е чак от Унгария, за да бъде с нас утре вечер. Това е голяма чест.
— Задължен съм за всички тези почести — каза Бат, който не даваше и пет пари за мадам Зорина. — Но се питам… просто от любопитство… — Той погледна Арчър. — Защо ги оказвате на мен?
— Защо на вас? — Гласът на Арчър бе толкова нисък, че чак боботеше в гърдите му. Леко украсен с аристократичен британски акцент, той бе антитеза на нежния, женствен брътвеж на повечето мъже англичани. Беше агресивен, решителен, енергично настъпателен, като цялото му същество. Когато говореше, той сякаш хипнотизираше с гласа си.
— Все едно, че питате защо Дивия Бил! Или Бъфало Бил Коуди!2 Нед Бънтлайн3 може да е създател на основната идея, но тя се е превърнала в образ, който запалва огъня на въображението ни. Самотният мъж, застанал на огряната от слънцето улица с револвер в ръка, повел самотна битка за законност и ред в Додж-сити, най-трудния от всички градове. От това са направени легендите, шериф Мастърсън.
Бат се изчерви.
— Е, не всичко е толкова блестящо — призна си той. — Обикновено гоня конекрадци.
— Не бъдете толкова скромен. Ние се нуждаем от герои, шерифе, както се нуждаем от музика, за да успокоим душите си, и от големи картини, за да си почиват уморените ни очи. Животът е скучен, ако няма в какво да вярваш. Героите ни вдъхновяват. Карат ни да мечтаем да се издигнем на висотите на тяхната слава, да преминем отвъд дребнавостта на своите наклонности и да направим нещо благородно за общо добро. Вие, шериф Мастърсън, означавате за нас, масите, толкова, колкото и Шекспир, и Сара Бернар.
2
William Frederick Cody (1846–1917) — американски граничар, скаут и артист, наричан още „Бъфало Бил“ — Б.пр.
3
Ned Buntline е псевдоним на Edward Zane Caroll Judson (1823–1886) — американски писател, автор на приключенски романи — Б.пр.