— Как влезе тук? — попита той. Още не се бе събудил напълно и не бе убеден, че не сънува. Намираше се в една от многото стаи за гости в двореца на Ван Слайк. Както винаги заключи вратата, преди да си легне. Знаеше, че тя остава за уикенда като домакиня на гостите, останали да преспят. За да влезе при него, е трябвало да се промъкне по коридора от своята стая, без да я усетят. После се е справила с бравата, запалила е лампата, преровила е портфейла му, взела е пистолета и е извадила патроните от него. И през цялото това време той е спал. По необходимост спеше много леко и винаги бе готов да извади оръжието при най-лекия шум. През всичките години на границата бе живял заобиколен от груби мъже и никога не бе позволил да го нападнат изневиделица. Бе обезпокоен от възможностите й, демонстрирани току-що.
Тя му показа малка стоманена пила и пошепна усмихнато:
— Хитростите на занаята. Но ти ме разочарова, скъпи. Мислех си, че ще си щастлив да ме видиш.
Той погледна надолу към дългите си долни гащи. Бе в неудобно и неизгодно положение.
— В такава ситуация човек може и да бъде убит. А ако твоят годеник дойде да те търси и те намери в моята стая?
— Това прави цялата история още по-забавна. Но не бива да се тревожиш. Ако говориш тихо, никой няма да разбере. Освен това Уини е прекалено голям джентълмен, за да дойде в стаята ми преди сватбата. О, Бат, толкова ми е хубаво, че те срещнах!
Тя пропълзя по леглото му, обви ръце около него и го прегърна силно. От нея се носеше освежителен аромат на чистота, но без отблъскващата миризма на парфюм. Той си спомни, че едно време тя никога не се парфюмираше, особено ако трябва бързо да изчезне. Веднъж му каза, че някакъв мъж бил хванат, защото ограбената от него жена познала миризмата на одеколона му.
— Мислех си, че ще говорим утре — каза той. Не смееше да я докосне. Беше забравил колко е нежна и колко изкушаваща е кожата й.
— Вече е утре! Как си представяш нашия разговор на закуска, в присъствието на другите гости?
Той се пресегна, махна ръцете й от шията си и я отдалечи от себе си.
— Нека те погледам.
Тя стана права и разпери ръце за огледа.
— Ти си все така най-красивото нещо отсам Великия вододел!4
С инстинктите на жена, която познава силата на своята чувственост, тя се завъртя, за да може да я разгледа добре,
— Значи смяташ, че изглеждам добре? Модата се промени откакто те видях за последен път. Страхувам се, че тези впити парцали не ми подхождат. Имам страхотно закръглено дупе, което все иска да се покаже, когато вървя. Подхожда много повече на рокля с турнюр. Как мислиш, Бат? Наистина ли тялото ми е прекалено старомодно?
Тя захвърли дантеления халат на пода и направи няколко крачки към вратата, за да може той да види всяка извивка на полюляващото се задниче, съблазнително очертано под прилепналата дантела. Той изстена мъчително, когато разбра, че под нея няма нищо. Тя спря и го погледна през рамо, развеселена от намръщения му поглед.
— Проклета изкусителка! Имаш най-прекрасното… дупе от всички жени на света и го знаеш!
Изящните й ръце погалиха нежно задните й части.
— Всъщност задникът ми, на мода или не, е най-красивото нещо в мен. Жалко, че в наше време не може да се показва.
Бат се потеше. Обичаше я, разбира се. Беше я обикнал още когато се втурна в живота му като звезден дъжд. Но той знаеше, че не е за нея. Тя провокираше измамника в него — оня, който гледа и вълкът да е сит, и агнето да е цяло и прилага закона според това кой носи значката. В онези ранни години считаше себе си за изпечен мошеник, но срещата с легендарната Саранда Шъруин му показа бързо какъв аматьор е всъщност. Започна да мисли за нея по нейния начин — като за връх на върховете, величество в занаята. Не че не се беше опитал да я постигне. Направи всичко, каквото можа, да я вкара в леглото си. Когато най-после задоволи желанието му онзи пръв и единствен път, тя му доказа онова, за което го бе предупреждавала през цялото време. Колкото и да му бе неприятно да го признае, като жена тя му дойде прекалено много. И той го знаеше.
За да смекчи удара, Саранда му призна, че никога не се е влюбвала. Не била способна да се влюби, така му обясни. Виждала била мъжете само като партньори в престъплението (като Бат) или като обекти за оскубване.
4
Великия вододел (the Great Divide) — най-голямата планинска система на Северна Америка, Скалистите планини. Простират се на повече от 3000 мили от Северно Мексико до Аляска — Б.пр.