— Така е — съгласи се Лев, — но е възможно да няма никаква представа къде е. От съображения за сигурност Халед положително е убедил момичето да излъже семейството си. А и като се има предвид това, което наистина знаем, цялата история за Самария може да е просто измислица.
— Тя нямаше причини да ме лъже, защото беше сигурна, че ще ме убият — възрази Габриел.
Лев се загледа в кафето си и потъна в продължителен размисъл.
— Има един човек в Бейрут, който може би ще е в състояние да ни помогне. Името му е Набил Азури.
— Какъв е той?
— Произходът му е ливанско-палестински. Занимава се с всичко по малко. Работи като кореспондент на свободна практика за няколко западни новинарски издания. Притежава нощен клуб. Докарва си допълнителни доходи от сделки с оръжия и се знае, че от време на време пренася единични пратки хашиш. Освен това, разбира се, работи за нас.
— Значи е влиятелна личност в своята общност.
— Той е боклук — изсумтя Лев. — Ливанец до мозъка на костите си. Олицетворение на ливанците. Но именно човек като него ни е нужен, за да отиде в Еин ал Хилве и да говори с бащата на момичето.
— Защо работи за нас?
— Заради парите естествено. Набил много ги обича.
— Как се свързваме с него?
— Оставяме му съобщение на телефонния секретар в нощния му клуб в Бейрут и самолетен билет при портиера на хотел „Комодор“. Рядко разговаряме с Набил на негова територия.
— И закъде е билетът?
— За Кипър — отговори Лев. — Другото нещо, което Набил обича, е Кипър.
Габриел щеше да е готов да лети след три дни. С приготовленията се зае отдел „Пътувания“. Ларнака беше популярна израелска туристическа дестинация, така че нямаше да му се наложи да пътува с фалшив чуждестранен паспорт. Въпреки това не можеше да е със собственото си име, така че му издадоха израелски документ, в който бе записан като Михаел Неуман. В деня преди заминаването му от отдел „Операции“ му позволиха да прекара един час в преглеждане на досието на Набил Азури в една секретна читалня. Когато приключи, му връчиха плик с десет хиляди долара и му пожелаха късмет. В седем часа сутринта на следващия ден той се качи на летище „Бен Гурион“ в самолет на компанията „Ел Ал“ за едночасовия полет до Кипър. Щом пристигна на острова, Габриел нае от летището кола и отиде с нея до разположения малко по-нататък по крайбрежието курорт, наречен хотел „Палм Бийч“. Там го очакваше съобщение от булевард „Цар Саул“. Набил Азури щеше да пристигне същия следобед. Габриел прекара остатъка от сутринта в стаята си, след това, малко след един часа, отиде да обядва в ресторанта до басейна. Азури вече бе заел една от масите. Бутилка скъпо френско шампанско се охлаждаше в сребърна кофа.
Ливанецът имаше тъмна къдрава коса, която бе започнала да се прошарва на места, и гъсти мустаци. Щом свали слънчевите си очила, Габриел откри, че се взира в големи, сънливи кафяви очи. На лявата си ръка Набил носеше задължителния златен часовник; на дясната — няколко златни гривни, които иззвънтяха, когато поднесе чашата с шампанско към устните си. Памучната му риза беше с кремав цвят, поплиновите му панталони се бяха измачкали по време на полета му от Бейрут. Той запали американска цигара със златната си запалка и се заслуша в предложението на Габриел.
— Еин ал Хилве? Да не си изгубил шибания си ум?
Алон беше предвидил реакцията му. Азури се отнасяше към връзката си с израелското разузнаване като към поредното си бизнес начинание. Той беше търговец от ориенталски пазар, а Службата — негов клиент. Пазаренето за цената беше част от процедурата. Ливанецът се наведе напред и впери сънливите си очи в евреина.
— Ходил ли си скоро там? Като в Дивия запад е, само че в стил Хомейни74. След като вашите момчета се махнаха, настана същински ад. Мъже в черно, слава на милостивия Аллах. Външните хора нямат шанс. Остави, Майк. Пийни си шампанско и забрави за тази работа.
— Ти не си външен човек, Набил. Познаваш всички, можеш да отидеш навсякъде. Затова ти плащаме толкова щедро.
— Бакшиш, Майк — това е всичко, което получавам от вашите хора: цигари, шампанско и няколко долара, които да изхарча по момичета.
— Явно си падаш по скъпички момичета, Набил, защото съм виждал кочаните от чековете ти. Натрупал си доста пари покрай отношенията си с моята фирма.
Азури вдигна чашата си към Габриел.
74
Аятолах Хомейни — шиитски духовник и идеен ръководител на ислямската революция в Иран през 1978 — 1979 г. — Б.пр.