— Имаш ли мои картини?
Той й показа портрета в спалнята. Когато го попита кой е моделът, Габриел й отговори, че това е самият той.
— Изглеждаш тъжен.
— Бях уморен. Нямаше ме в продължение на три години.
— Наистина ли аз съм нарисувала това?
— Беше по-добра от мен — рече той.
Един следобед, докато ретушираше унищожен участък от лицето на Даниил, тя го попита защо е отишла във Виена.
— Бяхме се разделили заради работата ми. Мислех, че прикритието ми е достатъчно надеждно, за да ви взема при мен. Постъпих глупаво и ти си тази, която плати заради грешката ми.
— При теб имаше още една жена, нали? Едно френско момиче, което работеше за Службата.
Габриел кимна и продължи работата си върху лицето на Даниил. Леа настоя за още информация.
— Кой го направи? — попита тя. — Кой сложи бомбата в колата ми?
— Арафат. Трябвало е да умра заедно с теб и Дани, но човекът, отговорен за изпълнението на мисията, променил плана.
— Жив ли е още този човек?
Габриел поклати глава.
— А Арафат?
Той й обясни, че Ясер Арафат — смъртният враг на Израел — сега живее близо, в Рамала.
— Арафат е тук! Как е възможно това?
„От устата на невинните“ — помисли си Габриел. В същия момент чу стъпки по стълбището. Ели Лавон влезе в апартамента, без да си направи труда да почука.
37. Екс ан Прованс. Пет месеца по-късно
В дефилетата и клисурите на Буш дю Рон задуха първият мистрал. Докато слизаше от своя мерцедес седан, Пол Мартино закопча платненото си работно яке и вдигна яката му. В Прованс беше дошла поредната зима. „Още две-три седмици — помисли си той — и ще трябва да преустановя разкопките до пролетта“.
Извади платнената раница от багажника на колата и тръгна покрай древната каменна стена на планинската крепост. Като стигна до края на стената, Пол спря. На около петдесет метра от него, близо до върха на възвишението, някакъв художник стоеше пред една картина. На върха на хълма често идваха художници да рисуват. Самият Сезан78 беше обожавал внушителната гледка от масива Шен дьо л’Етоал. И все пак Мартино реши, че ще е по-разумно да разгледа по-отблизо човека, преди да се залови за работа.
Той прехвърли пистолета „Макаров“ от раницата в джоба на якето си и тръгна към художника. Мъжът беше с гръб към него. Ако се съдеше по позата на главата му, той се взираше в далечината към планината Сент Виктоар. Наблюденията на Мартино се потвърдиха няколко секунди по-късно, когато зърна платното за пръв път. Творбата много напомняше класическите пейзажи на Сезан. Всъщност беше обезпокоително точна репродукция.
Художникът беше погълнат до такава степен от работата си, че не чу приближаването на Мартино. Спря да рисува и го погледна едва когато той застана зад гърба му. Носеше дебел вълнен пуловер и измачкана широкопола шапка, която потрепваше от вятъра. Сивата му брада беше дълга и рошава, а ръцете му бяха изцапани с боя. Ако се съдеше по изражението му, не беше никак доволен, че го прекъсват. Мартино изпита симпатия към него.
— Очевидно сте голям поклонник на Сезан — заговори го той.
Художникът кимна и се върна към работата си.
— Репродукцията е много добра. Ще ми я продадете ли?
— Страхувам се, че тази вече е договорена, но ако желаете, мога да ви нарисувам друга.
Мартино му подаде визитката си.
— Можете да се свържете с мен в кабинета ми в университета. Ще обсъдим цената, когато видя завършеното платно.
Художникът взе визитката и я пусна в дървения куфар, в който държеше боите и четките си. Мартино му пожела успешна работа и продължи през археологическия обект към изкопа, в който беше работил предния следобед. Спусна се в ямата, махна синия брезент, покриващ дъното й, и откри грубо издяланата каменна глава. След това отвори раницата си и извади отвътре малка хавлиена кърпа за ръце и четка. Вече се канеше да пристъпи към работа, когато съзря в дъното на ямата нечия сянка. Пол се надигна на колене и погледна нагоре. Очакваше да види Ивет или някой от другите археолози, работещи на разкопките. Вместо това, забеляза увенчания с шапка силует на художника, закрил с тялото си лъчите на яркото слънце. Той вдигна ръка към челото си и заслони очи.
78
Пол Сезан (1839 — 1906) — френски живописец, който осъществява връзката между импресионизма и кубизма. — Б.пр.