След вечеря Габриел се измъкна от стаята и заскита по коридора. Стигна до някакви стълби, изкачи се по тях, после се обърка и един нощен пазач го упъти накъде да върви. Входът се охраняваше. Габриел опита да покаже служебната си карта, но постовият само се засмя и му отвори вратата.
Стаята беше слабо осветена и заради компютрите — непоносимо студена. Дежурните офицери бяха облечени в пухкави пуловери и се движеха с тихата експедитивност на хората от нощната смяна в интензивно отделение. Габриел се качи на платформата за наблюдение и се облегна на алуминиевия парапет. Пред него се простираше огромна компютърно създадена карта на света, висока три и широка девет метра. Разпръснати по цялото земно кълбо, просветваха малки светлинки, всяка от които отговаряше на мястото, където бе последното известно местонахождение на терорист от списъка на израелските наблюдатели. Имаше цяло съзвездие в Дамаск и Багдад, и дори в приятелски по всеобщото мнение места, като Аман и Кайро. Река от светлина се виеше от Бейрут до долината Бекаа23, до бежанските лагери по протежение на северната граница на Израел. Западният бряг и ивицата Газа целите пламтяха. Наниз от светлинки се простираше през Европа като диамантена огърлица. Градовете в Северна Америка също блестяха примамливо.
Габриел внезапно се почувства угнетен. Беше отдал живота си за защита на своята страна и на еврейския народ и въпреки това тук, в тази леденостудена стая, бе изправен пред голата действителност: мъж на средна възраст, гледащ към съзвездие от врагове, очакващ да се появи следващият от тях.
Дина го чакаше в коридора по чорапи.
— Струва ми се познат, Габриел.
— Кой?
— Начинът, по който успяват да го направят, по който се придвижват. Планирането и абсолютната дързост ми напомнят за Мюнхен и „Сабена“24. — Тя замълча за момент и прибра зад ухото си един немирен кичур от тъмната си коса. — Напомня ми за „Черният септември“.
— „Черният септември“ вече не съществува, Дина.
— Ти поиска да търсим липсващия елемент. Това включва ли Халед?
— Халед е само слух, приказка за духове.
— Аз вярвам, че го има — отвърна тя. — Халед ме държи будна през нощта.
— Имаш някакво подозрение ли?
— Имам теория — отвърна Дина. — И едно интересно доказателство в нейна подкрепа. Искаш ли да го чуеш?
6. Тел Авив, 20 март
Тази вечер те се събраха отново в десет часа. Настроението, както щеше да си спомни по-късно Габриел, беше като в студентска изследователска група — бяха твърде изтощени за сериозно начинание, но и твърде разтревожени, за да се разделят. За да подкрепи своята хипотеза, Дина застана зад малката катедра. Йоси седна с кръстосани крака на пода, заобиколен от скъпоценните си папки от изследователския отдел. Римона — единствената, облечена в униформа — подпря обутите си в сандали крака на облегалката на празния стол на Йоси. Яков седна до Габриел, застинал като гранитна статуя.
Дина загаси лампите и сложи една снимка на проектора. На нея се виждаше малко момче с кефия25, която падаше на гънки върху раменете му. Момчето седеше в скута на развълнуван старец: Ясер Арафат.
— Това е последната потвърдена снимка на Халед ал Халифа — поясни Дина. — Мястото е Бейрут, годината — 1979. Поводът е погребението на баща му — Сабри ал Халифа. Дни след погребението Халед изчезва. Никой повече не го е виждал.
Яков се размърда в тъмнината.
— Мислех, че ще се занимаваме със сегашната действителност — измърмори той.
— Остави я да се доизкаже! — озъби му се Римона.
Яков се обърна за подкрепа към Габриел, но той бе приковал поглед в обвиняващите очи на детето.
Дина сложи друга снимка. Черно-бяла и леко размазана, тя показваше конник с патрондаши през гърдите. Тъмните му предизвикателни очи, едва виждащи се през малкия отвор на кефията, гледаха право в обектива на фотоапарата.
— За да разберем Халед — обясни Дина, — първо трябва да знаем прочутото му потекло. Мъжът на снимката е Асад ал Халифа — дядото на Халед, и историята започва с него.
ПАЛЕСТИНА ПОД ТУРСКО УПРАВЛЕНИЕ, ОКТОМВРИ 1910 г.
Той се родил в селцето Бейт Сайед, в семейството на отчайващо беден фелах26, който бил прокълнат да има седем дъщери. Баща му нарекъл единствения си син Асад — или Лъв. Обичан безумно от своята майка и сестрите си, ценен високо от слабоволевия си застаряващ баща, Асад ал Халифа бил мързеливо дете. То никога не се научило да чете и пише и не се подчинило на искането на баща си да наизусти Корана. От време на време, когато се нуждаел от малко джобни пари, Асад поемал по набраздения от коловози път, който водел до еврейското селище Петах Тиква, и работел по цял ден за няколко пиастри. Еврейският старейшина се казвал Зев. „На иврит това означава вълк“ — обяснил той на Асад. Зев говорел арабски с особен акцент и винаги разпитвал младежа за живота в Бейт Сайед. Асад мразел евреите, както и всички в родното му село, но работата не била трудна и се радвал да вземе парите на старейшината.
24
На 8 май 1972 г. палестински терористи от организацията „Черният септември“ отвличат самолет на белгийската компания „Сабена“, пътуващ от Брюксел за Тел Авив. На летище „Бен Гурион“ отряд от израелските специални части обезврежда терористите за 3 минути и 27 секунди. — Б.пр.
25
Памучна кърпа, бяла или карирана, която се връзва на главата чрез лента, наречена агал. Традиционно се носи от арабските бедуини, а в някои части — от селяни. В Персийския залив тя е обикновено бяла, а в Палестина — червено-бяла или черно-бяла. — Б.пр.