Традицията в Службата изискваше Габриел да прекара последната си нощ в Йерусалим в „стартовата база“. Това беше вътрешноведомствено название на тайна квартира за заминаващи. Но това бяха занемарени, вонящи на цигари апартаменти, затова той предпочете да бъде с Киара на улица „Наркис“. Любиха се някак пресилено и сковано. След това тя му призна, че го е чувствала като непознат.
Габриел никога не можеше да спи преди акция. Последната нощ в Йерусалим не бе изключение. Ето защо се зарадва, когато малко преди полунощ чу на улицата характерното бръмчене на бронираното пежо на Шамрон. Зърна от прозореца плешивата му глава да се носи по градинската алея, последвана от Рами. Прекараха остатъка от нощта в кабинета на Габриел на отворени прозорци, през които нахлуваше хладният нощен въздух. Шамрон му разказа за Войната за независимост, за издирването на шейх Асад и за сутринта, когато го беше убил в колибата, намираща се в покрайнините на Лида. На зазоряване Габриел бе обзет от нежелание да се раздели с Ари. Изпита чувството, че е трябвало да послуша съвета на Лев и да остави някой друг да замине вместо него.
Едва когато навън просветля, Шамрон заговори за предстоящата операция.
— Не ходи близо до посолството! — посъветва той. — В Мухабарат смятат, и то с известно основание, че всеки, който работи там, е шпионин. — После подаде една визитна картичка на Габриел. — Този е наш. Купили сме го и му плащаме. Познава всички в града. Казах му да те очаква. Бъди внимателен. Обича да пие.
След час Габриел се качи в служебната кола, маскирана като такси, и се отправи по „Баб ал Вад“ към летище „Бен Гурион“. Мина митническата проверка като хер Клемп, изтърпя досадното претърсване за безопасност и отиде в залата за заминаващи. След обявяването на полета му премина по бялата като платно бетонна писта до чакащия пътнически реактивен самолет и зае мястото си в салона на втора класа. Когато самолетът излетя, той се загледа през прозореца към отдалечаващата се земя. Обхвана го внезапният страх, че никога повече няма да види Киара. Замисли се за предстоящото пътуване, за едноседмичната одисея из Средиземноморието, която щеше да го отведе от Атина до Истанбул, а оттам — до древния град в западния край на Плодородния полумесец47. Там се надяваше да открие мистериозната жена с имена: Мадлен, Александра, Лунета… И нейния приятел Тони.
13. Кайро, 31 март
Джентълменът от Мюнхен беше гост, когото персоналът в хотел „Интерконтинентал“ скоро нямаше да забрави. Главният портиер — господин Катуби — бе виждал много капризни мъже, но този дребен, силно обидчив мъж, който се държи предизвикателно, за да избива комплексите си, го побърка. Накрая господин Катуби започна да го мрази толкова неистово, че видимо потрепваше още щом го зърнеше. На третия ден той го поздравяваше с напрегната усмивка и с въпроса: „Какво има сега, хер Клемп?“
Оплакванията бяха започнали минути след неговото пристигане. Немецът бе резервирал стая за непушачи, но веднага заяви: „Очевидно някой е пушил тук наскоро“. Господин Катуби, който се гордееше с острото си обоняние, не долови и следа от аромат на тютюн. Следващата стая беше „твърде близо до плувния басейн“, третата — „много близо до нощния бар“. Най-накрая господин Катуби му даде, и то без никакво доплащане, апартамент на втория етаж, чиято тераса гледаше към реката. А хер Клемп го обяви за „отчайващо задоволителен“.
Но след това се оказа, че водата в басейна е „много топла“, а банята — „много студена“. Немецът пренебрегваше сутрешната шведска маса и редовно връщаше вечерята си. Камериерите „съсипаха“ реверите на един от костюмите му, а от масажа в спа центъра го „заболя врата“. Гостът поиска камериерките да чистят апартамента му точно в осем сутринта и стоеше в стаята си, за да надзирава работата им. Били му откраднали парите в хотел „Истанбул Хилтън“, твърдеше той, и нямало да позволи това да се случи отново в Кайро. Щом те си тръгнеха, табелката „Не ме безпокойте“ се появяваше на дръжката на вратата му, където оставаше като боен флаг през остатъка от деня. На господин Катуби му се искаше да може да закачи същата табелка и на своята кабинка във фоайето.
Всяка сутрин в десет часа хер Клемп напускаше хотела, въоръжен с туристически карти и пътеводители. Хотелските шофьори теглеха жребий, за да определят кой ще има нещастието да му служи като екскурзовод за деня, защото всяка разходка с него изглеждаше по-пагубна от предходната. Египетският музей, обяви хер Клемп, се нуждаел от основно почистване. Цитаделата определи като „мръсен стар форт“. До пирамидите в Гиза бе ухапан от своенравна камила. При завръщането на немеца от посещението му в Коптско Кайро господин Катуби го попита дали му е харесала църквата „Света Варвара“.
47
Територията, обхващаща земите между реките Тигър и Ефрат и югоизточното и източното крайбрежие на Средиземно море. — Б.пр.