Двамата поеха по уличката и се спуснаха по склона на хълма, докато стигнаха до временната стоманена преграда, охранявана от италиански полицаи и хора от Израелската служба за сигурност. Пацнер веднага бе допуснат вътре заедно с брадатия си немски спътник.
След като минаха бариерата, видяха първите следи от взрива: обгорените пинии, по които не бе останала нито една игличка, избитите прозорци на съседните вили, разпилени наоколо отломки. След това пред погледа им изникна огромният кратер от бомбата, обграден с почернели павета. Малко бе оцеляло от сградите в близост до центъра на взрива. По-навътре в комплекса постройките още стояха, но стените им, изложени на експлозията, бяха отнесени. Приличаха на детски куклени къщи. Габриел зърна един оцелял кабинет, където на бюрото още стояха снимки, поставени в рамка, както и баня, на чиято закачалка още висеше хавлиена кърпа. Въздухът бе натежал от острата миризма на пепел и — както се опасяваше той — на изгоряла плът. От дъното на комплекса долиташе стърженето и бумтенето на булдозери. От местопрестъплението, както при трупа на убита жертва, бяха взети последните улики. Сега бе време за погребението.
Габриел остана по-дълго, отколкото бе очаквал, че ще издържи. Нищо на този свят не можеше да оправдае апокалипсис от такъв мащаб. Пацнер беше прав — самата гледка го накара да изпита силна ярост. Но имаше и нещо повече — тя го накара да почувства ненавист. Той се обърна и пое обратно нагоре по хълма, Шимон го последва.
— Кой ти поръча да ме доведеш тук?
— Беше моя идея.
— Кой?!
— Стареца — призна тихо Пацнер.
— Защо?
— Не знам.
Габриел спря и настойчиво повтори:
— Защо, Шимон?
— Снощи, след пристигането ти във Франкфурт, се е събирал ВАРАШ. Върни се в тайната квартира и чакай там по-нататъшните инструкции. Някой скоро ще се свърже с теб.
След тези думи Пацнер пресече улицата и изчезна в парка на Вила Боргезе.
Но Габриел не се върна в тайната квартира. Вместо това, той се отправи в обратна посока — към жилищните квартали в северната част на Рим. Намери Виа Триесте и вървя по нея на запад, докато не стигна десет минути по-късно до мръсно площадче, наречено Пиаца Анабалиано.
Мястото почти не се бе променило през тридесетте години, откакто Габриел го бе видял за пръв път. В средата на площадчето стърчаха същите печални дървета, същите мрачни магазинчета се пълнеха с клиенти от работническата класа. А в северния му край, вклинена между две улици, се издигаше същата сграда с формата на парче от торта, чийто остър край гледаше към площадчето, а на партера му беше бар „Триесте“. Цвайтер обичаше да се отбива в бара и да използва телефона, преди да се качи в стаята си.
Габриел пресече площадчето, проправяйки си път между колите и мотопедите, паркирани безразборно по средата му, и влезе във вход В на жилищната сграда. Фоайето беше студено и тъмно. Спомни си, че автоматът на стълбищното осветление е с прекъсвач, за да се пести електричество. При наблюдението на сградата бе забелязано, че обитателите й, в това число и Цвайтер, рядко си правеха труда да го включват. Но този факт щеше да се окаже оперативно преимущество за Габриел, защото всъщност му позволи да работи на тъмно.
Сега той спря пред асансьора, до който имаше огледало. Но тогава наблюдаващите бяха пропуснали да го споменат. Виждайки отражението си в него онази вечер, Габриел едва не извади беретата си, за да стреля. Ала бързо се овладя, бръкна в джоба си за монета и посегна да я пусне в автомата на асансьора. В този миг обаче се появи Цвайтер. Беше облечен с карирано сако, стиснал в ръка книжна кесия с бутилка смокиново вино. Беше влязъл за последен път през вратата на вход В.
— Извинете, вие ли сте Ваел Цвайтер53?
— Не! Моля ви, не!
Но Габриел вече бе пуснал монетата и преди тя да се удари в пода, измъкна беретата си и изстреля първите два куршума. Единият от тях проби книжната кесия, преди да улучи Цвайтер в гърдите. Кръв и вино се плиснаха в краката на Габриел, докато изстрелваше серия куршуми в свличащото се тяло на палестинеца.
53
Палестински терорист, представител на „Черният септември“ в Рим. Точно той осъществил доставянето на оръжието за атентата по време на Олимпийските игри в Мюнхен. — Б.пр.