— Защо жена като госпожица Мартинсън се нуждае от бодигард?
— Поверително е, скъпа. Много поверително.
Амира тръгна по коридора. След минута стигна до вратата на солариума. Когато влезе, влагата я блъсна като мокро одеяло. Госпожица Мартинсън седеше в инвалидната си количка и гледаше към тъмните прозорци. Като чу стъпките на приближаващата се сестра, бодигардът се изправи. Беше едър, набит, около двадесетгодишен младеж с къса коса и сини очи. Говореше с британски акцент, но Амира се съмняваше, че е истински англичанин. Тя погледна към госпожица Мартинсън.
— Става късно, скъпа. Време е да се качваме и да се приготвим за сън.
Избута количката извън солариума, после пое по коридора към асансьорите. Бодигардът натисна бутона за повикване. Минута по-късно бяха в кабината и мълчаливо се заизкачваха към стаята й на четвъртия етаж. Преди да влязат, Амира спря и погледна към младия мъж.
— Ще я къпя. Защо не изчакате тук, докато свърша?
— Където е тя, там съм и аз.
— Правим това всяка вечер. Горката жена заслужава малко уединение.
— Където е тя, там съм и аз — повтори бодигардът.
Сестрата поклати глава и вкара количката с госпожица Мартинсън в стаята й, а младежът мълчаливо я последва.
17. Боса, Сардиния
Габриел ги чака два дни да влязат във връзка с него. Хотелът — малък и боядисан в охра — се намираше до старото пристанище, близо до мястото, където река Темо се вливаше в морето. Стаята му бе на най-горния етаж и имаше малка тераса с железен парапет. Той спеше до късно, закусваше в трапезарията и четеше по цяла сутрин. На обяд хапваше паста54 и риба в един пристанищен ресторант, след това се изкачваше по пътя до северния плаж на града, разстилаше кърпата си на пясъка и подремваше още малко. След два дни външният му вид осезателно се промени. Позаглади се и възвърна сили, а кожата под очите му изгуби жълтокафеникавия си цвят. Дори бе започнал да се харесва с брадата.
На третата сутрин телефонът иззвъня. Габриел изслуша мълчаливо инструкциите, после затвори. Взе душ, облече се, приготви багажа си и слезе да закуси. След това плати сметката си в хотела, сложи чантата си в багажника на наетата в Каляри кола и измина тридесетте мили на север до пристанищния град Алгеро. Остави автомобила на улицата, където му бе указано, после тръгна пеша по сенчестата алея, стигаща до морския бряг.
Дина седеше в едно кафене на кея. Носеше слънчеви очила, сандали и рокля без ръкави, а дългата до раменете й тъмна коса блестеше на ослепителната светлина, отразявана от морето. Габриел слезе по каменните стъпала до кея и се качи на една моторна лодка с надпис „Фиделити“ на корпуса. Пусна мотора — деветдесет конски сили „Ямаха“ — и отвърза въжетата. Дина се присъедини към него минута по-късно и на сносен френски му каза да излезе в открито море и да стигне до бялата яхта, хвърлила котва на около половин миля от брега насред тюркоазното море.
Габриел бавно излезе с моторната лодка от пристанището, но щом се озова в открити води, увеличи скоростта и се понесе към яхтата над малките вълнички. Като я наближи, видя как Рами, облечен в къси панталони цвят каки и бяла риза, излезе на задната палуба. Той се спусна по стълбичката за плуване и остана там с протегната ръка, докато Габриел приближи.
Влязоха в главния салон, който изглеждаше като копие на главната квартира на екипа в сутерена на булевард „Цар Саул“. По стените бяха накачени едромащабни карти и въздушни снимки, а бордовите електронни уреди бяха допълнени с оборудването за комуникация, което Габриел не бе виждал от убийството на Абу Джихад насам. Яков вдигна поглед от компютърния терминал и протегна ръка. Шамрон, облечен също в панталон цвят каки и бяла риза с къс ръкав, седеше на масата. Той вдигна очилата си за четене на челото и огледа Габриел, сякаш беше някакъв нов документ.
— Добре дошъл на „Фиделити“ — поздрави го той, — която е комбинация от команден пункт и тайна квартира.
— Откъде я взе?
— От един приятел на Службата. Беше в Кан. Извадихме я от морето и й сложихме допълнителното оборудване, което е необходимо за пътуването. Сменихме и името й.
— Кой го избра?
— Аз — отговори Ари. — Означава лоялност и честност…
— … И отдаденост на дълга, на поетите задължения или на дадените обети — добави Габриел. — Знам какво означава. Знам и защо си го избрал — по същата причина, поради която си казал на Шимон Пацнер да ме заведе при руините на посолството.