Шамрон разпъна на масата карта на централната част на Марсилия.
— Ти ще влезеш в града оттук — посочи той, — от източната страна на старото пристанище, на „Ке дьо Рив Ньов“. Булевард „Сен Реми“ е тук, през шест улици на изток. Той започва от „Плас дьо ла Префектюр“ и стига на юг до парк „Пиер Пюже“.
Ари сложи върху картата сателитна снимка на улицата.
— Това, да си кажем честно, е отлична улица за нашата операция. Номер 56 се намира тук, на източната й страна. Има само един вход, което означава, че няма да пропуснем Халед, ако дойде. Както можете да видите на снимката, улицата е натоварена — голям трафик, хора по тротоарите, магазини и офиси. Входът на номер 56 се вижда от широката еспланада55 пред Съдебната палата. Паркът е убежище на колония от бездомници. Сега имаме там двама наблюдатели.
Шамрон нагласи снимката под друг ъгъл.
— А това е най-хубавата особеност — платеният паркинг по средата. Това място тук сега е заето от кола, наета от един от наблюдателите ни. Имаме още пет други автомобила. Всичките са снабдени с миниатюрни камери с висока разделителна способност. Те предават заснетите картини чрез кодиран безжичен сигнал. Ти разполагаш с единствения декодер.
Стареца кимна към Яков, който натисна един бутон. Широкоекранен плазмен телевизор бавно се издигна над барчето.
— Ще наблюдаваме входа оттук — продължи Шамрон. — Наблюдателите ще сменят колите на неравномерни интервали, в случай че Халед или някой от неговите хора наблюдава паркинга. Те са разработили графика така, че когато едната кола напуска, следващата може да влезе на същото място.
— Гениално! — прошепна Габриел.
— В действителност предложението бе на Яков. Той е правил такова нещо на места, където е много по-трудно да се скрият наблюдателни екипи. — Шамрон запали цигара. — Покажи му компютърната програма.
Яков седна пред лаптопа и написа командата. На екрана се появи анимирано изображение на булевард „Сен Реми“ и околните улици.
— Тъй като познават лицето ти, не можеш да напуснеш яхтата до нощта на удара. Това означава, че не можеш да се запознаеш лично с околната обстановка. Но поне можеш да го направиш оттук. От техническия отдел създадоха това, за да се разходиш по булевард „Сен Реми“ от салона на „Фиделити“.
— Не е същото.
— Така е — обади се Шамрон, — но ще трябва да се задоволиш с това. — Той потъна в мълчаливо съзерцание. — И какво става, когато видиш тридесет и няколко годишен арабин да влиза в жилищна кооперация номер 56? — Ари остави за момент въпроса да увисне във въздуха, после сам отговори: — Ти и Дина ще определите дали е той. Ако го разпознаете, ще изпратите кратко съобщение до булевард „Цар Саул“, по сигурната линия за връзка. После ще изпратиш видеозаписа. Ако сме удовлетворени, ще ти дадем заповед да тръгваш. Двамата с Яков ще слезете от „Фиделити“ и ще се отправите с мотор към „Плас дьо ла Префектюр“. Яков ще кара, ти ще си отзад. Ще си намерите място да изчакате. Може просто да паркирате на площада или да пиете по една бира в някое бистро. Ако той се задържи някъде известно време, ти трябва да продължиш да се движиш. Това е оживена част на града, такава е до среднощ. И двамата сте опитни агенти. Знаете какво да правите. Когато Дина види Халед да излиза през вратата, ще ви даде сигнал по радиостанцията. Трябва да се върнете на булевард „Сен Реми“ за не повече от тридесет секунди.
Ари бавно изгаси цигарата си.
— Не ме интересува дали е посред бял ден — добави той спокойно. — Не ме интересува дали е с приятели. Не ме интересува дали действията ви ще бъдат видени от тълпа свидетели. Когато Халед ал Халифа прекрачи вратата на тази сграда, искам да го убиете.
— Пътят за бягство?
— Нагоре по булевард „Нотр Дам“, отвъд авеню „Прадо“. Насочете се с пълна скорост на изток. Айните ще оставят кола за вас на паркинга на Колодрума. После стигнете до Женева колкото може по-бързо. Там ще ви настаним в апартамент и ще ви изтеглим, когато е безопасно.
— Кога напускаме Сардиния?
— Сега — отговори Шамрон. — Посока север, към Корсика. На югозападния край на острова се намира пристанището Проприано. Оттам тръгва фериботът за Марсилия. Може да проследите маршрута му през Средиземно море. На девет часа път е от Проприано. Промъкнете се в пристанището, след като се стъмни, и си купете билети от началника на пристанището. После се свържете с айните и установете връзка с наблюдаващата камера.