След загубата на пръстите си, Визерис I не седнал на Железния трон никога повече. Оттогава той избягвал тронната зала, предпочитайки да приема посетители в покоите си, а след време и в спалнята си, обграден от майстери, септони и верния си шут Гъбарко — единственият човек, който все още можел да го разсмее (както твърди Гъбарко). Негово величество възвърнал част от старата си жизненост, след като Великия майстер Мелос починал и бил заменен от Герардис, чиито отвари и тинктури се оказали по-резултатни от лечението с пиявици на Мелос. Но такива периоди на подобрение били краткотрайни и подаграта, болките в гърдите и задъхването продължавали да измъчват краля. С влошаването на здравето му, Визерис оставял все повече и повече властта над кралството на Ръката си и на Малкия съвет.
Докато Седемте кралства посрещали 129-тата година сл.З.Е. с големи огньове, празненства и оргии, силите на крал Визерис I Таргариен отслабвали съвсем. Болките в гърдите му били станали толкова ужасни, че вече не можел да изкачва стъпала и трябвало да го носят из Червената цитадела със стол. С настъпването на втория месец от годината, Негово величество изгубил всякакъв апетит и управлявал кралството от леглото си… когато изобщо имал сили да управлява. В това време, на Драконов камък, принцеса Ренира отново чакала дете. Тя също била на легло, а съпругът й, принцът-ренегат бил неотлъчно до нея.
На третия ден от третата луна на 129 година сл.З.Е., принцеса Хелена с трите си деца посетила краля в покоите му. Близнаците Джеерис и Джеера били на шест години, а брат им Мелор — само на две. Негово Величество свалил един перлен пръстен от ръката си и го дал на бебето да играе, а на близнаците разказал как техният прапрапрадядо и съименник Джеерис Стария крал прелетял с дракона си отвъд Вала и разгромил огромна армия от диваци, великани и варги. Децата слушали внимателно. После кралят ги отпратил, извинявайки се с умората си. Визерис от дома Таргариен, първи с това име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите, повелител на Седемте кралства и пазител на владенията, затворил очи и заспал, за да не се събуди повече.
Негово Величество бил петдесет и две годишен и бил управлявал по-голямата част от Вестерос в продължение на двадесет и шест години.
Историята за дръзките подвизи и черните злодеяния на принц Демън Таргариен, както и за героичната му смърт в последвалото кръвопролитие, е добре известна на всеки, затова ще сложим край на разказа си тук.
След това бурята се разразила, драконите танцували и загинали.