Веднага след като траурът приключил, кралят пристъпил бързо към разрешаването на дълго назрявалия въпрос за престолонаследничество. Пренебрегвайки прецедентите създадени от крал Джеерис през 92 и Великия съвет през 101 година, крал Визерис I провъзгласил дъщеря си Ренира за своя пълноправна наследница и я обявил за принцеса на Драконов камък. На извънредно пищна церемония в Кралски чертог, стотици лордове се поклонили пред Ренира, която била седнала в краката на баща си при основите на Железния трон, и й се заклели да я почитат и защитават.
Принц Демън не бил сред тях. Бесен на кралския указ, принцът напуснал Кралски чертог и Градската стража. Първо отишъл на Драконов камък, качвайки се с любовницата си Мисария на гърба на дракона Караксес — дълъг червен звяр, който простолюдието наричало Кървавия змей. Там той останал половин година, а Мисария забременяла.
Когато разбрал за бременността на наложницата си, принц Демън я дарил с драконово яйце и с тази си постъпка отишъл твърде далеч… Крал Визерис му заповядал да върне яйцето и да се върне при законната си съпруга, в противен случай щял да бъде обявен за изменник. Принцът се подчинил, макар и неохотно, отпращайки Мисария (без яйце) обратно в Лис, докато самият той отлетял към Рунстоун в Долината при нежеланата компания на „бронзовата кучка“. Но Мисария изгубила детето по време на буря в Тясното море. Когато новината достигнала до принц Демън, той не отронил и дума, но сърцето му се ожесточило към неговия брат, краля. Оттогава той започнал да говори за крал Визерис с презрение и мислел ден и нощ как да наследи трона.
Въпреки, че принцеса Ренира била обявена за наследница на баща си, много хора в кралството се надявали, че Визерис може да има наследник от мъжки пол, тъй като Младия крал нямал още тридесет години. Великият майстер Рунситър пръв започнал да склонява Негово величество да се ожени повторно и дори предложил подходяща избраница — лейди Лена Веларион, която тъкмо била навършила дванадесет. Лейди Лена била пламенна млада девица, току-що разцъфтяла, наследила красотата на истинска Таргариен от майка си Ренис и дръзкия, приключенски дух на баща си — Морския змей. Както той обичал да плава, така Лена обичала да лети и яздела не кой да е дракон, а самата Вхагар — най-стария и най-огромния от всички дракони на Таргариен след смъртта на Черния ужас през 94 година сл.З.Е. Вземайки момичето за съпруга, кралят можел да запълни пропастта, която се разраствала между Железния трон и Дрифтмарк, изтъкнал Рунситър. А и от Лена със сигурност щяло да излезе блестяща кралица.
Трябва да се каже, че Визерис I Таргариен не бил крал със силна воля — винаги дружелюбен и обичащ да се харесва, той разчитал предимно на мнението на хората около себе си и по-често постъпвал както са го посъветвали, отколкото по друг начин. В този случай, обаче, Негово величество имал свое мнение, и никакви доводи не можели да го променят. Щял да се ожени отново, да… но не и за дванадесетгодишно момиче и не поради държавни съображения. Друга жена била привлякла погледа му. Той обявил намерението си да се ожени за лейди Алисънт от дома Хайтауър — умната и прекрасна осемнадесетгодишна дъщеря на Ръката на краля, момичето, което четяло на крал Джеерис, докато той умирал.
Хайтауър от Староград били стар и благороден род с безукорно потекло и срещу решението на краля не можели да бъдат повдигнати възражения. Но дори и така, пак имало хора, които мърморели, че Ръката бил надскочил положението си и с тази цел бил довел дъщеря си в двореца. Някои дори се съмнявали в целомъдрието на лейди Алисънт, предполагайки, че била отдала девствеността си на принц Демън, а след това била приемала в ложето си и крал Визерис още преди смъртта на кралица Емма. Според слуховете, в Долината принц Демън бил бичувал почти до смърт слугата, който му донесъл новината. Морския змей също не бил доволен. Домът Веларион бил подминат за пореден път, а дъщеря му Лена — презрително отхвърлена, както синът му Ленор бил отхвърлен от Великия съвет през 101 г., а жена му отхвърлена от Стария крал през 92 г. (Самата лейди Лена не изглеждала притеснена. „Нейна светлост проявява много повече интерес към летенето, отколкото към момчетата“, отбелязал нейния майстер.)