На сватбата на крал Визерис и Алисънт Хайтауър през 106 година сл.З.Е., се забелязвало отсъствието на дома Веларион. На пира принцеса Ренира наливала виното на мащехата си, а кралица Алисънт я целунала и я нарекла „дъще“. Принцесата била сред жените, които разсъблекли краля и го изпратили до брачното ложе. Смях и любов царували в Червената цитадела онази нощ… докато от другата страна на залива на Черна вода, лорд Корлис — Морския змей, провеждал военен съвет с брата на краля — принц Демън. Принцът не можел повече да понася Долината на Арин, Рунстоун и своята лейди съпруга. „Тъмна сестра е изкована за по-благородни цели от коленето на овце“, се говори, че казал на лорда на Приливите. „Тя е жадна за кръв“. Но не въстание имал предвид принцът-ренегат, а виждал друг път към властта.
Веригата от скалисти острови между Дорн и Спорните земи на Есос, наречена Каменни стъпала, била отдавна обитавана от изгнаници, заточеници, корабокрушенци и пирати. Самите острови не били особено ценни, но местоположението им давало пълен контрол над морските пътища към и от Тясното море и търговските кораби, прекосяващи тези води, често се оказвали плячка за островните обитатели. И все пак, векове наред тези набези не били нещо повече от неудобство.
Десет години по-рано обаче, свободните градове Лис, Мир и Тирош оставили настрана древните си вражди, и се съюзили във война срещу Волантис. След като победили Волантис, трите града сключили „вечен съюз“ и се превърнали в нова значителна сила: Триархията, или, както били по-добре познати във Вестерос — Кралството на Трите дъщери, или още по-грубо — кралството на Трите курви. (Това „кралство“ нямало крал, а било управлявано от съвет от тридесет и трима магистри.) След като Волантис се оттеглил от Спорните земи, Трите дъщери обърнали поглед на запад. Армиите им, под командването на мирския принц — адмирал Крагхас Драар, помели Каменни стъпала, а принцът си спечелил прякора Крагхас Хранещият раците, защото бил привързал за колове върху мокрия пясък стотици пирати и ги оставил да се удавят от прилива.
Прибавянето на Каменни стъпала към владенията на Триархията в началото било одобрено от лордовете на Вестерос. Редът заменил хаоса и макар Трите дъщери да прибирали такса от всеки преминаващ кораб, това било малка цена.
Алчността на Крагхас Хранещия раците и неговите хора, обаче скоро променила отношението на лордовете — таксата била вдигната, а после била вдигната отново и скоро сумата станала толкова разорителна, че търговците, които някога плащали с охота, сега се опитвали да се промъкнат крадешком покрай галерите на Триархията, както някога се промъквали покрай пиратите. Драар и неговите лисенски и тирошки помощник-адмирали сякаш се състезавали помежду си кой ще прояви най-голяма алчност. Лисенците станали особено мразени, защото искали не само пари — взимали жени, момичета и хубави млади момчета да служат в техните градини на удоволствието и домове на възглавниците. (Сред поробените била и лейди Джоана Суан — петнадесетгодишната племенница на лорда на Каменен шлем. Когато нейния позорно стиснат чичо отказал да плати откупа, тя била продадена на един от домовете на възглавниците, където се издигнала до знаменитата куртизанка позната като Черния лебед, която на практика управлявала Лис. Уви, нейната история, колкото и да е завладяваща, няма място в настоящия разказ.)
Сред всички лордове на Вестерос от тези деяния страдал най-много Корлис Веларион, лорд на Приливите, чиито флот го направил по-богат и могъщ от всеки друг мъж в Седемте кралства. Морския змей бил решен да сложи край на управлението на Триархията над Каменни стъпала и в лицето на Демън Таргариен намерил благоразположен съюзник, жаден за златото и славата, които би му донесла една победна война. Избягвайки сватбата на краля, те обмислили плановете си във Висок прилив на острова Дрифтмарк. Лорд Веларион щял да командва флота, а принц Демън — армията. Силите на Трите дъщери щели да ги превъзхождат многократно… но принцът щял да поведе в битката и своя дракон — Караксес Кървавия змей и неговите пламъци.
Боевете започнали през 106 година сл.З.Е. Принц Демън събрал без затруднения армия от авантюристи без земи и втори синове и спечелил много битки през първите две години от войната. През 108 година сл.З.Е., когато най-после се срещнал лице в лице с Крагхас Хранещия раците го убил собственоръчно и му отсякъл главата с Тъмна сестра.