Принц Демън останал в Кралски чертог половин година, дори отново получил място в Малкия съвет, но нито възрастта, нито изгнанието му го били променили. Скоро Демън отново се свързал със старите си приятели от Златните плащове и се върнал в заведенията на Улицата на Коприната, където бил смятан за ценен покровител.
Въпреки, че той се отнасял към кралица Алисънт с цялата подобаваща на статута й учтивост, между тях нямало топлота, и мнозина споменавали, че принцът бил особено студен с децата й, особено с племенниците си Егон и Емонд, раждането на които го преместило далеч в реда за наследяване.
С принцеса Ренира случаят бил съвсем различен. Демън прекарвал дълги часове в компанията й, развличайки я с разкази за своите пътешествия и битки. Той й подарявал перли, коприна и книги, и нефритена тиара, която според неговите думи, принадлежала на императрицата на Ленг, четял й стихове, вечерял с нея, ловували с ястреби, плавали, забавлявал я надсмивайки се над зелените придворни, „блюдолизците“, които се умилквали пред кралица Алисънт и децата й. Той възхвалявал красотата й, наричайки я най-прекрасната дева на Седемте кралства. Чичо и племенница започнали да летят заедно почти всеки ден, яздейки Сиракс и Караксес до Драконов камък и обратно.
Тук източниците ни се разминават. Великият майстер Рунситър само отбелязва, че братята отново се скарали, и принц Демън напуснал Кралски чертог, връщайки се към своята война при Каменни стъпала. За причината на скандала той не говори. Други споменават, че заради увещанията на кралица Алисънт, Визерис отпратил Демън. Но септон Юстас и Гъбарко разказват друга история… По-точно, две други истории. Юстас, по-малко вулгарния от тях, пише, че принц Демън съблазнил своята племенница принцесата, лишавайки я от девственост. Когато любовниците били открити заедно в леглото и били доведени при краля, Ренира настоявала, че обича чичо си, и молела краля да й позволи да се омъжи за него. Но крал Визерис не желаел и да чуе за това, и напомнил на дъщеря си, че принц Демън е вече женен. В гнева си, той заключил дъщеря си в покоите й, казал на брат си да заминава, като заповядал и на двамата никога повече да не споменават случилото се.
Историята, разказана от Гъбарко, е далеч по-перверзна. Според джуджето, принцесата желаела страстно сър Кристън Коул, а не принц Демън, но сър Кристън бил истински рицар, благороден, целомъдрен и верен на клетвите си, и въпреки че той ден и нощ прекарвал в нейната компания, той никога дори не я бил целунал, и не й бил казал, че я обича.
— Когато той те погледне той вижда момичето, което ти беше, а не жената, която си станала — казал на племенницата си Демън. — Но аз мога да те науча как да го накараш да види у теб жената.
Той започнал с уроци по целуване, твърди Гъбарко. След това принцът минал към това, да показва на племенницата си, как да докосва мъж, за да му достави удоволствие — и в тези уроци понякога участвал самият Гъбарко и неговият предполагаемо огромен член. Демън учил момичето да се съблича съблазнително, смучел гърдите й, за да ги направи по-чувствителни, летели заедно на дракон към самотните скали на залива Черна вода, където можели незабелязани от никого да се събличат, и принцесата да практикува изкуството да доставя наслаждение на мъжа с уста. Нощем той тайно я извеждал от стаите й, облечена като момче-паж, и я водел в бордеите на Улицата на коприната, където принцесата можела да наблюдава мъже и жени в любовен акт, и да се учи на „женското изкуство“ от блудниците на Кралски чертог.
Колко дълго продължавали тези уроци, Гъбарко не казва, но за разлика от септон Юстас, той настоява, че принцеса Ренира останала девица, защото тя желаела да запази невинността си като дар за своя възлюблен. Когато тя накрая се обърнала към своя „бял рицар“, използвайки всичко научено, сър Кристън Коул с ужас я отблъснал. Цялата история скоро станала известна, благодарение на самия Гъбарко. Отначало крал Визерис отказал да повярва дори на една дума, докато сам принц Демън не потвърдил, че това била истината.