престолонаследник вместо нея. Тогава принцесата се предала.
Септон Юстас казва, че тя била паднала на колене пред баща
си и го помолила да й прости, Гъбарко твърди, че му се била
изплюла в лицето. Но и двамата са единодушни, че в крайна
сметка тя се съгласила за брака.
И тук отново нашите източници се разминават. В тази
нощ, съобщава септон Юстас, сър Кристън Коул проникнал
в спалнята на принцесата, за да й признае любовта си. Той
казал на Ренира, че на пристанището ги чака кораб, умолявал
я да избяга с него отвъд Тясното море. Те щели да се оженят
в Пентос или в Тирош или в Стар Волантис, там, където не
достигала властта на баща й, и където никого нямало да
вълнуват предадените от него клетви на кралски гвардеец.
Неговите умения с меча и боздугана били такива, че всеки
търговски принц би го взел на служба. Но Ренира му отказала.
Джордж Р. Р. Мартин
Напомнила му, че била от драконовата кръв и била длъжна да
стане нещо повече от жена на обикновен наемник. И ако той
толкова лесно бил готов да предаде клетвите си на кралски
гвардеец, много ли ще означават за него брачните клетви?
Гъбарко разказва съвсем друга история. В неговата
версия, принцеса Ренира била тази, която отишла при сър
Кристън, а не той при нея. Тя го намерила сам в Кулата на
Белия меч, затворила вратата и хвърлила плаща, разкривайки
голотата си.
— Аз пазех своето моминство за теб, — казала тя. —
Вземи го, като доказателство за моята любов. То малко ще
означава за моя годеник, и може би, ако той разбере, че не
съм целомъдрена, ще ме отхвърли.
Но въпреки цялата й красота, сър Кристън останал
глух към молбите й, защото бил човек на честта, верен на
клетвите си. Наскърбена и ядосана, принцесата се загърнала
в плаща и се скрила в нощта… Където случайно срещнала
сър Харвин Стронг, връщащ се от гуляй във вертепите на
града. Кокалотрошачът отдавна желаел принцесата, и не се
поколебал, за разлика от сър Кристън. Той бил този, който
взел моминството на Ренира, проливайки девичата й кръв с
меча на своя член… по думите на Гъбарко, който твърди, че ги
намерил в леглото на разсъмване.
Както и да се е случило, от този ден любовта, изпитвана
от сър Кристън Коул към Ренира Таргариен, се превърнала в
ненавист, и човекът, който по-рано бил неизменен спътник и
поборник на принцесата, се превърнал в най-непримиримия
от враговете й.
Не след дълго, Ренира отплавала към Дрифтмарк, придружена от придворните си дами (две от тях били дъщери
на Ръката и сестри на сър Харвин), шутът Гъбарко и новия
й поборник — самият Кокалотрошач. През 114 година сл. З.
Е., Ренира Таргариен, принцеса на Драконов камък взела за
съпруг Ленор Веларион (когото посветили в рицарство две
седмици преди сватбата, тъй като се смятало за необходимо
принцът консорт да бъде рицар). Булката била на седемнадесет, младоженецът на двадесет и всички смятали, че били красива
Принцът - Ренегат или Братът на краля
двойка. Сватбата била отпразнувана със седемдневен пир и
рицарски двубои. Сред участниците били братята на кралица
Алисънт, петима заклети братя от Кралската гвардия, Кокалотрошача и фаворита на младоженеца — сър Джофри
Лонмаут, известен като Рицаря на целувките. Когато Ренира
подарила жартиера си на сър Харвин, новият й съпруг се
засмял, и връчил своя на сър Джофри.
Сър Кристън Коул се обърнал към кралицата вместо към
Ренира. Нейна милост с удоволствие го удостоила със своята
благосклонност. Носейки нейния знак, младият лорд-командир
на Кралската гвардия победил всичките си съперници, сражавайки се с мрачна ярост. Оставил Кокалотрошача
със счупена ключица и строшен лакът, (с което подтикнал
Гъбарко да започне да го нарича Кокалострошения), но този, който изпитал гнева му в пълната му сила бил Рицарят на
целувките. Любимото оръжие на Коул било утринна звезда и
сипещите се удари спукали шлема на поборника на сър Ленор
и го оставили проснат в калта. Отнесен окървавен от бойното
поле, сър Джофри умрял шест дни по-късно, без да се върне
в съзнание. Според Гъбарко, сър Ленор прекарал часове до
постелята му и горко плакал, когато починал.
Крал Визерис бил крайно разгневен, че радостното
празненство се превърнало в повод за скръб и взаимни