било изцедило всичките сили на лейди Лена, а скръбта
допълнително я отслабила, оставяйки я безпомощна пред
атаката на следродилната треска.
Джордж Р. Р. Мартин
Когато състоянието й силно се влошило, въпреки
всички усилия на младия майстер на Дрифтмарк, принц
Демън отлетял до Драконов камък и довел личния майстер
на принцеса Ренира, по-възрастен и по-опитен мъж, известен
с уменията си на лечител. За жалост, майстер Герардис
дошъл прекалено късно. След три дни бълнуване, лейди Лена
напуснала тленната си обвивка. Тя била само на двадесет и
седем. През последния й час, казват, лейди Лена станала от
леглото и излязла от стаята си, опитвайки се да намери Вхагар, за да полети за последен път, преди да умре. Но силите й я
напуснали на стълбите на кулата и там тя се строполила и
умряла. Съпругът й, принц Демон я отнесъл до леглото й. След
това, принцеса Ренира останала с него по време на бдението
над трупа на лейди Лена и го утешавала.
Смъртта на лейди Лена била първата трагедия през 120
година сл. З. Е., но не и последната. Това била годината, в
която от дълго време подклажданите напрежение и ревност, мъчещи Седемте кралства най-накрая избухнали. Година, през която много щели да имат причини да плачат и скърбят
и да разкъсват дрехите си… Въпреки че, никой нямал по-
голяма причина да го направи от Морския змей, лорд Корлис
Веларион, и неговата благородна съпруга, принцеса Ренис, Почти кралицата.
Лордът на Висок прилив и неговата съпруга още скърбели
за обичната си дъщеря, когато Странникът ги навестил отново, този път, за да отнесе сина им. Сър Ленор Веларион, съпругът
на принцеса Ренира и предполагаемият баща на децата й, бил
убит, при посещението си на панаира в Града на Подправките, смъртоносно намушкан от своя приятел и спътник сър Карл
Кори. Двамата мъже се били скарали преди остриетата да
бъдат извадени, съобщили търговците от панаира на лорд
Веларион, когато той дошъл да прибере тялото на сина си.
Кори вече бил избягал, ранявайки мъжете, които се опитали
да го спрат. Някои твърдят, че го чакал кораб недалеч от брега.
Той никога повече не бил видян.
Принцът - Ренегат или Братът на краля
Събитията около убийството остават неясни и до ден-
днешен. Великият майстер Мелос пише само, че сър Ленор бил
убит от един от домашните си рицари след кавга. Септон Юстас
ни дава името на убиеца и твърди, че мотива за убийството
е ревност. Ленор Веларион бил отегчен от приятелството на
Карл и започнал да се влюбва в новия си любимец, красив
млад скуайър на шестнадесет. Гъбарко, както винаги, разказва най-зловещата теория, според която принц Демън
бил платил на Карл Кори да се отърве от съпруга на принцеса
Ренира, уредил кораб, който да го отведе далеч и след това
прерязал гърлото му и го хвърлил в морето. Домашен рицар
с относително ниско потекло, Кори се е славел с това, че имал
предпочитания на лорд и портмоне на селянин и освен това, бил отдаден на екстравагантни залагания, което допринася
за историята, която ни разказва шута. Все пак няма и капка
доказателство, както преди, така и сега, въпреки че Морския
змей предложил награда от десет хиляди златни дракона на
този, който го отведе до сър Карл Кори или предаде убиеца за
бащиното му отмъщение.
Дори това не било краят на нещастията, които белязали
ужасната година. Следващото се случило във Висок прилив, след погребението на сър Ленор, когато кралят и дворът
му били отпътували за Дрифтмарк за погребалната клада, много от тях на гърбовете на своите дракони. (Толкова много
дракони имало, че септон Юстас написал, че Дрифтмарк се е
превърнал в новата Валирия.)
Жестокостта на децата е всеизвестна. Принц Егон
Таргариен бил на тринайсет, принцеса Хелена на дванайсет, принц Емонд на десет и принц Дерон на шест. И Егон и Хелена
били ездачи на дракони. Хелена летяла върху Мечтан огън, женският дракон, който някога принадлежал на Рена, «черната
булка» на Мегор Жестокия, докато за младия Слънчев огън на
Егон се говорело, че бил най-красивият дракон на света. Дори
принц Дерон си имал свой — красив син женски дракон, на
име Тесарион, въпреки че на него тепърва му предстояло да
язди. Само средният син, принц Емонд, си нямал, но Негово