Крал Визерис сложил край на разпита, обявявайки, че
повече не иска да слуша. Нямало да има извадени очи, решил
той… но ако някой, било то мъж, жена или дете, благородник, простолюдие или кралска особа, нарече внуците му Стронг
отново, езикът му щял да бъде откъснат с нажежени клещи.
Негово величество още наредил на жена си и дъщеря си да
се целунат и да си разменят клетви за любов и привързаност, но техните фалшиви усмивки и празни думи не заблудили
никого, освен краля. А колкото до момчетата, принц Емонд
по-късно казал, че е загубил око, но е спечелил дракон и го
смятал за честна размяна.
За да избегне по-нататъшни конфликти и за да сложи
край на тези «подли слухове и клевети», крал Визерис заявил, че кралица Алисънт и синовете й щели да се върнат заедно
с него в двора, докато принцеса Ренира и нейните синове
щели да останат на Драконов камък. Занапред, сър Ерик
Каргил от Кралската гвардия щял да бъде неин заклет щит, а
Кокалотрошача трябвало да се върне в Харънхъл.
Тези наредби не се харесали на никого, пише септон
Юстас. Гъбарко не се съгласява: поне един мъж бил доволен от
заповедите, защото Драконов камък и Дрифтмарк били доста
близо и това съседство предоставяло на Демън Таргариен
възможност, често да утешава своята племенница принцеса
Ренира, без кралят да знае.
Въпреки че Визерис I щял да управлява още девет
години, кървавите семена на Танца на драконите били посети
и 120 година сл. З. Е. била годината, в която те започнали да
никнат.
Принцът - Ренегат или Братът на краля
Последвала гибелта на двамата по-възрастни Стронг.
Лионел Стронг, лорд на Харънхъл и Ръка на краля, придружавал
своя син и наследник сър Харвин при завръщането му в
огромния, полуразрушен замък на брега на езерото. Скоро след
пристигането им избухнал пожар в кулата, където спели. Баща
и син намерили смъртта си, заедно с трима васали и дузина
слуги. Причината за пожара така и не била открита. Едни го
отдават просто на злощастна случайност, втори шушукат, че
седалището на Харън Черния е прокълнато и носи гибел на
всеки, който го владее. Мнозина вярват, че буйният огън е бил
запален от човешка ръка. Гъбарко предполага, че това е дело
на Морския змей — отмъщение към мъжа, който бил сложил
рога на сина му. Септон Юстас по-основателно подозира, че така принц Демън е отстранил съперник за сърцето на
принцеса Ренира. Други пък смятат, че Ларис Кривото стъпало
може да стои зад това — след смъртта на баща му и брат му, Ларис Стронг станал лорд на Харънхъл.
Най-обезпокоителната възможност била подсказана не
от друг, а от Великия майстер Мелос, който размишлява, че
самият крал може да е издал заповедта. Ако Визерис е приел
за верни слуховете за бащинството на децата на Ренира, може
да е предпочел да премахне мъжа, обезчестил дъщеря му, вместо да признае, че синовете й са копелета. Ако това е вярно, смъртта на Лионел Стронг е била нещастно обстоятелство, тъй като решението на Негова светлост да съпроводи сина си
до Харънхъл било неочаквано.
Визерис бил свикнал да се осланя на силата и съветите
на своята Ръка, лорд Стронг. На четиридесет и три години, Негово величество бил доста затлъстял и вече не притежавал
жизнеността на млад мъж. Той бил измъчван от подагра, болки в ставите и гърба, както и от стягане в гърдите, което се
появявало и изчезвало, оставяйки го зачервен и задъхващ се.
Управлението на кралството било нелека задача; кралят имал
нужда от сигурна, способна Ръка да поеме част от бремето му.
За кратко обмислял дали да изпрати да повикат принцеса
Ренира. Кой би властвал заедно с него по-добре от дъщерята,
Джордж Р. Р. Мартин
която възнамерявал да го наследи на Железния трон? Но това
би означавало да върне принцесата и синовете й обратно в
Кралски чертог, където съперничеството с кралицата и тези
от нейната кръв би било неизбежно. Той помислил и за брат
си, докато не си припомнил предишните действия на принц
Демън в Малкия съвет. Великият майстер Мелос предложил
да издигнат някой по-млад и изредил няколко възможни
имена, но Негово величество избрал опита пред младостта
и призовал в двора сър Ото Хайтауър, бащата на кралицата.
Той бил заемал тази длъжност и преди, при двама крале —
Визерис и Стария крал.