си шут Гъбарко — единственият човек, който все още можел
да го разсмее (както твърди Гъбарко). Негово величество
възвърнал част от старата си жизненост, след като Великия
майстер Мелос починал и бил заменен от Герардис, чиито
отвари и тинктури се оказали по-резултатни от лечението с
пиявици на Мелос. Но такива периоди на подобрение били
краткотрайни и подаграта, болките в гърдите и задъхването
продължавали да измъчват краля. С влошаването на здравето
му, Визерис оставял все повече и повече властта над кралството
на Ръката си и на Малкия съвет.
* * *
Принцът - Ренегат или Братът на краля
Докато Седемте кралства посрещали 129-тата година
сл. З. Е. с големи огньове, празненства и оргии, силите на крал
Визерис I Таргариен отслабвали съвсем. Болките в гърдите му
били станали толкова ужасни, че вече не можел да изкачва
стъпала и трябвало да го носят из Червената цитадела със
стол. С настъпването на втория месец от годината, Негово
величество изгубил всякакъв апетит и управлявал кралството
от леглото си… когато изобщо имал сили да управлява. В това
време, на Драконов камък, принцеса Ренира отново чакала
дете. Тя също била на легло, а съпругът й, принцът-ренегат
бил неотлъчно до нея.
* * *
На третия ден от третата луна на 129 година сл. З. Е., принцеса Хелена с трите си деца посетила краля в покоите
му. Близнаците Джеерис и Джеера били на шест години, а
брат им Мелор — само на две. Негово Величество свалил един
перлен пръстен от ръката си и го дал на бебето да играе, а на
близнаците разказал как техният прапрапрадядо и съименник
Джеерис Стария крал прелетял с дракона си отвъд Вала и
разгромил огромна армия от диваци, великани и варги. Децата
слушали внимателно. После кралят ги отпратил, извинявайки
се с умората си. Визерис от дома Таргариен, първи с това име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите, повелител на
Седемте кралства и пазител на владенията, затворил очи и
заспал, за да не се събуди повече.
* * *
Негово Величество бил петдесет и две годишен и бил
управлявал по-голямата част от Вестерос в продължение на
двадесет и шест години.
Историята за дръзките подвизи и черните злодеяния
на принц Демън Таргариен, както и за героичната му смърт
в последвалото кръвопролитие, е добре известна на всеки, затова ще сложим край на разказа си тук.
След това бурята се разразила, драконите танцували и
загинали.