себе си за законния наследник на Железния трон и поискал
титлата принц на Драконов камък, която Негово величество
отказал да му даде… но в края на 105 година сл. З. Е., той
Принцът - Ренегат или Братът на краля
бил известен сред приятелите си като Принцът на града, а сред простолюдието като лорд на Квартала на бълхите.
Макар кралят да не желаел Демън да го наследи, той оставал
благосклонен към по-малкия си брат и бързо му прощавал
множеството престъпления.
Принцеса Ренира също била влюбена в своя чичо, а
Демън бил винаги внимателен към нея. Всеки път, когато
прекосявал Тясното море с дракона си, й донасял екзотични
подаръци при завръщането си. Крал Визерис не бил обяздвал
друг дракон след смъртта на Балерион, нито имал вкус към
турнирите, ловът или фехтовката, докато принц Демън се бил
отличил в тези сфери и изглеждало, че бил всичко, което брат
му не бил: жилав и безмилостен, прославен воин, елегантен, дързък, повече от опасен.
* * *
Въпреки, че корените на враждата им са предмет на
спорове, всички са съгласни, че сър Ото Хайтауър, кралската
Ръка изпитвал голяма неприязън към брата на краля.
(Кралският шут Гъбарко твърди, че кавгата започнала, когато
принц Демън лишил от девственост младата дъщеря на сър
Ото — Алисънт, бъдещата кралица, но тези непристойни
приказки не са подкрепени от друг източник). Сър Ото бил
този, който убедил Визерис да свали принц Демън от поста
надзорник на хазната, а после и от поста юстициар — действия, за които скоро щял да съжали. Като командир на Градската
стража, с две хиляди мъже под негово командване, Демън бил
по-могъщ от всякога.
«В никакъв случай не трябва да се позволява на принц
Демън да се възкачи на Железния трон», пишел Ръката на
своя брат, лорда на Староград. «Той би бил втори Мегор
Жестокия, или още по-лош». Именно сър Ото бил пожелал
(тогава) принцеса Ренира да наследи баща си. «По-добре
Радостта на кралството, отколкото лорда на Квартала
на бълхите.» — написал той. И не бил единственият на това
мнение. Но неговите поддръжници се сблъскали с огромно
препятствие. Ако бил следван прецедента създаден от Великия
Джордж Р. Р. Мартин
съвет от 101, правото на мъжа надделявало над правото на
жената. Поради липсата на законороден син, братът на краля
бил преди дъщерята на краля в реда за наследяване, както
Бейлон наследил трона преди Ренис през 92 година сл. З. Е.
Относно мнението на самия крал, всички хронисти ще се
съгласят, че крал Визерис мразел раздорите. Макар да не бил
сляп за недостатъците на брат си, той пазел скъпи спомени
за свободомислещото момче с приключенски дух, което
някога бил Демън. Дъщеря му била радостта на живота му, но
братът си е брат. Отново и отново той се опитвал да помири
принц Демън и сър Ото, но враждата между двамата винаги
тлеела зад фалшивите им дворцови усмивки. Притиснат
от обстоятелствата, крал Визерис могъл само да изкаже
увереността си, че неговата съпруга ще го дари скоро със син.
И през 105 година сл. З. Е., той обявил пред двора и Малкия
съвет, че кралица Емма носи отново дете.
* * *
През същата тази съдбовна година, сър Кристън Коул
бил назначен в Кралската гвардия, за да запълни мястото, оставено след смъртта на легендарния сър Риам Редвин.
Роден като син на стюард на служба при лорд Дондарион
от Черен пристан, сър Кристън бил красив млад рицар на
двадесет и три години. За пръв път привлякъл вниманието на
двора, когато победил в мелето, проведено в Девичи извор в
чест на възцаряването на крал Визерис. В последния момент
на битката, сър Кристън избил с утринната си звезда* Тъмна
сестра от ръката на принц Демън, което зарадвало Негово
величество, но разгневило принца. След това връчил на
седемгодишната принцеса Ренира венеца на победителя и я
помолил да носи нейния знак на благосклонност в двубоите.
Поред победил принц Демън още веднъж и свалил от конете
знаменитите близнаци Каргил — сър Арик и сър Ерик от
Кралската гвардия, преди да бъде победен от лорд Лимънд
Малистър.
* Вид боздуган с шипове. — Б. пр.
0
Принцът - Ренегат или Братът на краля
Със светлозелените си очи, с черната си като въглен